За 586.217-те дюселдорфчани това е просто мястото, от което те могат да поемат към всяка една част на Германия и на Европа, ние обаче можем да открием много повече от жп гара. Защо започвам точно от тук? Ами доста логично, като и в Кьолн, това е позицията, от която почти всеки пътешественик би дал начало на своята обиколка. Туптящите червени машини стоварват своите изпълнени с живот клетки на един организъм, действащ и създаващ без миг почивка. Това е Дюселдорф, град на елитен покой и възвишени цели.

Метрото ме отвежда до най-скъпата улица в Европа, а именно "Königsallee". Тук лъскавите коли са една обичайна гледка, а луксът лъха от всяка купчинка белгийски шоколад. Няма световна марка висша мода, която да не е представена подобаващо на алеята на европейския елит. Вървейки, човек усеща едно благородно спокойствие, пропито във всяка една вещ, изложена на витрината на високопоставеното, презадоволено консуматорско общество. Всеки може да усети, че тук е достигнат предела на благоденствието и материалната обезпеченост.

Продължавам нататък към заветната цел, а имено реката. До там ме довеждат дозина кокетни улички, изпълнени с приветливи ресторантчета и кафенета. Интересното при тях е това, че столовете и масите са разположени по тротоарите и разстоянието за минавене на пешеходците е доста ограничено. Така ние, разхождащите се, ставаме участници във вечерите на местните и гостите на града. По този начин у мен се създаде една много уютна обстановка, сякаш аз съм част от душата на града. Колкото повече се приближавам главната атракция (поне за мен тя бе главна), толкова броят на баровете преливащи от немска тъмна бира се увеличаваше. Весели германци, наобиколили малки високи масички, стоят прави и разпалено обсъждат вероятно наболяли европейски и световни проблеми. Лекото опиянение им придава наистина много средновековен чар, една доста сполучлива симбиоза между немската точност и разведряващото влияние на лекия алкохол.

Ето на, успях, достигнах реката, видях Рейн! Пред мен беше величествения транспортен възел, свързващ цяла западна Германия по вода. Широката спокойна маса бавно течеше сякаш никога не е спирала и винаги е била там. По протежението на реката се извива просторна променада, в редица посъдени чудати дървета, до тях алея за велосипеди и безгрижни майки с колички и много най-различни хора, дошли, за да намерят уединение, да докоснат живата природа, в лицето на течащата вода. Тук таме някой барж бавно и благородно се носи по течението и допринася за живописната завършеност на картината.

По променадата кипи живот: крайречни капанчета трескаво предлагат своите рибни деликатеси и привличат клиентела със специално отбрани френски вина; младежи изразяват себе си чрез най-различни спортове на колела; възрастни двойки задават тон за една отмаряща безгрижна разходка край природата. В този момент погледът ми бе привлечен от една зелена, просторна полянка, намираща се в непосредствена близост до реката и до един от многобройните мостове, които безупречно свързват двата бряга. Та там на тази полянка са се излегнали много млади семейства с деца и се наслаждават на прекрасното слънце, похапват сладко, или просто дишат чист въздух.

В непосредствена близост се намира и Ландестага (това е един вид парламент на областта), защото както на всички ни е известно, че Дюселдорф е столица на областта - Северен Рейн Вестфалия. Тук се провеждат много заседания и се взимат важни решения за хората на най-многобройната провинция в Германия (с население над 7 милиона). Щом продължим още малко, достигаме и символа на града, а имено кулата "Рейн". Със своите 240 метра тя е най-високата сграда в Дюселдорф. Разполага със закрит ресторант, от който може да бъде наблюдаван целия град буквално под краката на посетителите, защото облицовачните стъкла са раположение под обратен наклон и всеки би могъл да се облегне на тях и да си представи, че е птица, летяща на града с цялата преспектива от 360 градуса. Основното предназначение на кулата обаче е да съобщава на жителите и посетителите на Града край реката точното време ! Странно нали, и аз се зачудих как функционира това чудо. Но след дни размишления и наблюдения разбрах, какъв е механизмът на работа. По протежението на цялата кула има разположени огромни лампи, които за разделени на 3 сектора: за секундите за минутите и часовете. Няма да обяснявам подробно, за да не развалям удоволствието на тези, които още не са посетили нощен Дюселдорф.

Това е разказ за една малка част от красотите на града, за тези, за които копнежът към пътуване и постоянно отркиване на нови места е неизменна част от живота, препоръчвам да посетят това местенце с благородения привкус и да се насладят на природния му чар. Да не забравяме, че и Евровизия ще се провежда тази година там!

das ENDE