един пъстро облечен чужденец

Космополитен и завладяващ със своя колорит и многоезичност, най-мащабният град в Северен Рейн-Вестфалия, може да изненада почти всеки търсещ различното в стикованата и доста закостеняла немска архитектура и манталитет.

Основен притегателен център е централната жп гара, непосредствено намираща се до катедралата и площада, от който започват няколкото пазарски улици в града. Тя сама по себе си е символ на непрестанното движение, на дишащия, жив организъм, туптящ и действащ във всеки един момент, наречен Кьолн. Един малък град, преливащ от хора, хора пъплещи напред назад, бързащи и спокойни, знаещи посоката на своите мисли, десетки пристигащи и заминаващи влакове, червени машини, напомнящи всяка секунда за своето съществуване. И ти сякаш чувстваш как твоето сърце тупти в съзвучие с всеки един тиктакащ часовник тук, как човеците прелитат покрай теб, устремени и сигурни в своите истини. Това са странници, привиден хаос, в който цари немска педантичност и преливащо изобилие от различни култури, постоянно взаимодействащи си успешно една с друга.

Непосредствено излизайки от гарата погледът ти остава прикован към небесните простори, но не защото облаците са толкова красиви днес, а защото един черен колос на католическата "вяра" препречва цялото ти обозримо пространство и те принизява до големината на дребно насекомо, извиквайки в теб смесица от противоретиви чувства. Застанал за пръв път пред тази катедрала личността се превръща в безличие, а волята в подчинение. Страхопочитаението и    могат да бъдат сразени в този момент само и единствено от чувството на безличие и незаинтересованост към каквито и да е било дразнители или подбудители на усещането за красота и величественост в гледащите и виждащи човешки очи. Лек, студен полъх и хиляди шептящи, каменни статуи те следват във вътрещноста на катедралата, сияещите витражи разказват за велики дела и свещени библейски сцени, а куполът сякаш не е тук на земята а подпира небесния свод и те пази от злите сили, дебнещи навсякъде.

изпод нощните прожектори:

509 стълби делят всеки един, решен да пребори вътрешните си съмнения и да вдиша  глътка история. Въртеливото движение наподобяващо спирала извисява не само тялото но и духа на любопитните посетители и търсещите вдъхновение творци. Веднъж надвил в битката със световъртежа и запъхтените, пъплещи люде, истинският пътешественик може да надникне през металната мрежа, поставена около една от най-високите кули на катредралата и чрез един друг поглед да се докосне до духа на града, да дочуе неговите вълнения и да помирише неговият космически парфюм!

_ende_