Някой замислял ли се е защо са я наричали Римска? Всичко се върти около Рим. Всички пътища водят натам. И ние се запътихме към историята, към ложето на европейската циливилизация! Аз и моята спътница - Пинар, развълнувани от видяното и преживяното в Мадрид, кацнахме някъде около Рим. Малко автобусче ни закара от летището до централната жп гара и ние започнахме да дирим късмета си. Първоначално трябваше да открием гостоприемните италианци, на които щяхме да се доверим за нощувката. Доста разочаровани от хигиенните условия при нашия домакин с азиатски произход, ние трябваше да се примирим с мизерната стая и двамата немски събратя, които щяха да спят на съседното легло. Приликите с Испания бяха малко,  но какво да се прави, бяхме попаднали в една много различна страна.

Оставихме багажа и с бодър дух и крачка се запътихме към основните цели за деня. На първо място естествено беше Колизеумът. Огромната кръгла арена, служила за кървави развлечения толкова години, много трудно може да остане незабелязана. И погледите на хилядите туристи я изпиваха, търсещи овехтялите спомени за отминалото време, грохота от гладиаторските битки и мощта на всевластните императори. Мнозина снимаха извисяващия се монумент и погълнати от безкрайна възбуда, обясняваха на децата си за битките и за славата, и за робството, и за величието. А други не се впечатляваха, само гледаха без капка емоция и ентусиазъм. За тях това беше поредният каменен постамент, който трябва да бъде видян. В този момент нас ни притесни, та дори може да се каже и подразни фактът, че входът за граждани, които не са от Европейкия съюз, трябва да бъде платен в двоен размер, тоест 14 евро. Както за моята спътница, така и за мен, това си бяха много пари, но в крайна сметка решихме, че сме стигнали до тук и няма да се откажем точно накрая. А там вътре наистина беше величествено. Аз си го представях по друг начин, но все пак си беше завладяващо. Седящ на каменните ложи, усещах кървавата ръка на Ксеркс в непосредствена близост (ууу). Докато заобиколеният от жаждата за хляб и зрелища гражданин е получавал огромната доза от зрителния наркотик, робите, превърнати в машини за убиване, са посичали екзотични животни, свои събратя или просто са умирали, багрейки пясъка с греховете на своите господари. И ако се вслушаш, ще дочуеш призрака на времето и крясъците на тълпата, сякаш всичко се случва сега.

Следващата спирка беше Фонтанът ди Треви - рай за амбулантние търговци на рози, гърмящи камъни и всякакви други боклуци. Никой не може да отрече обаче, че там имаше мнооого хора, тълпа от посетители, наслаждаващи се на романтичния момент, шепота на водата и типично италианската атмосфера. А ние снимахме, хвърлихме по една монетка зад рамо (както е по традиция) и се отправихме към Испанския площад с испанските стълби. Те могат, както символично, така и буквално, да изстрелят в облаците всяка една млада дама, станала или ставаща част от италианската модна сцена. На свечеряване обаче бяха накачулени само с туристи. Беше красиво! След кратка разходка из нощен Рим се отправихме към хостела, където трябваше да отпочинем добре, защото на следващия ден ни чакаха големи премеждия.

Още със ставането решихме, че трябва да последваме основната задача на всеки един посетител на италианската столица, а именно да видим Папата или поне площада "Свети Петър"! За тази цел трябваше да ползваме метрото (голяма грешка). Местните явно са свикнали, но за хора, които са имали възможността да се возят в мадридското метро, това в Рим си беше пълна подигравка - мръсно, старо и разбито. То успяваше да допълни по прекрасен начин живописната картина, рисувана в главата ми. А градът си е наистина циганско странен, препълнен с индийци, китайци, араби и всякакви други, дошли да търсят късмета си тук, една едва доловимо цивилизована мешаница от южни народи, опитваща се непрестанно да ти продаде нещо или да те измами. И тогава достигнахме суверенната държава Ватикана! Аз загубих около час в лутане и чакане на погрешни опашки, но все пак успяхме да се доберем до площада и да видим поне мястото (защото самият Папа липсваше), от където Той призовава за разбирателство и световен мир между човеците. Там усещането беше доста смазващо странно, хем просторно, необятно и красиво, хем притискащо малкия свит богомолец, дошъл да чуе заветните думи.

След кратък момент на размисъл и почивка се запътихме отново към Колизеума, но този път, за да разгледаме прилежащия му комплекс - Древен Рим, който може да бъде посетен с билета от Амфитеатъра на Флавиите. И тук вървяхме по главния каменен път, по който са триумфирали владетелите на великата империя, където гражданите са принасяли жертви на всемогъщите богове, и където римското право е изграждало една твърда, стабилна държавна машина. А тъмните облаци допринесоха напълно за нашето потапяне в бурния живот - тук преди две хиляди години.

Последва лежерна разходка, придружена с много снимки и сладолед от МакДоналдс. Качихме мостове, видяхме крепости и важни сгради, посетихме църкви и чакахме на опашки. Време беше да поемем по пътя за летището, където щяхме да прекараме вечерта, събирайки сили за последната дестинация - Венеция.

Това беше Рим - красив и стар, незабравимо изживяване, спомен за императори и гладиатори, за империи и за роби, кръв и пясък, граждани, съдби и камъни, архитектура, католици и Италия, и Римската империя, облик на една държава, дневник за едно величие.