Никак не е празничко тук а? И във влака има хора пътуващи за някъде, най-вероятно за Бургас и всички са някак припотени и замислени за бъдещите инициативи в живота, и за това как ще се приберат при семействата си и отново ще бъдат щастливи в своя си свят. И пътуват ли пътуват пътешествениците, защото движението е здраве, нали някои така твърдят, и да, може би тук става въпрос за бягане или спорт, но да си доброволен затворник на жегата във влак на БДЖ също си е до някаква степен горене на стотици калории. А аз търся морето, по-точно духа на морето или както е модерно да се казва в днешно време - спирита на вълните. И сега се намирам в един влак на път за Бургас, където от два дена вече се вихри най-голямото плажно парти по българското черноморие. Трудно е да се мисли в тази жега, но все пак аз пътувам и това е най-важното в момента.

Пристигнах! Найс а? Ами да това си е едно място с доста иначе така забавни хорица, но нека се концентрираме върху основната част от задачата, а именно гледане, снимане и писане. Та вървейки по главната се натъкнах на гледка, особено приятна за моите уши, почертавам на слуха ми, защото тя подтикна една доста позаглушена част от мен, а именно страстта към уличните музиканти. Тук това бяха две момичета, едната свиреше на чело, а другата на цигулка. Застанали лице в лице те зарисуваха едно друго звучене на града, един някак странен етикет, залепен в левия долен ъгъл на герба на Бургас. Това май беше джаз, да почти съм сигурен, че беше джаз, не до там професионално, но от сърце и някак слънчевите лъчи бяха струните, а жегата беше настроението. И аз продължих напред...

И стигнах морето, и нищо специално, няколко заграждения, старият плаж и старият мост, същия петролен пясък, прозрачният морски бриз и някакви полуголи човеци се разхождат и се потят  упорито и самодоволно. А морската градина е претъпкана със сладолед. Тук има сладолед за целия китайски народ, даже и повече. Но защо трябва да очаквам нещо повече от миналата година? Ами всъщност няма промяна, защото това е море и вълните са си зелено-сини и плажуващите са намазани обилно с канцерогенно плажно масло и спирита си е спирит, просто е навъртял още една годинка. Може би трябва да си сложа розовите очила и да погледам малко плажните чадъри . Не, не мисля че те могат да предпазят човеците от тъпотията, която ги е налегнала. Никакви бронежилетки няма да ги спасят, най-много някой да ми открадне розовите очила и отново да се потопя в света на Бургас и неговия спирит-дух.

На плажа има много усмивки, има и шезлонги и деца и майки и дооста мазут (: Но това всъщност не пречи на усмивките да са така големи, не пречи и на уинд-сърфовете, малко е смущаващо, но това е само в началото. А аз си пия прясно изцедения портокалов сок и си мисля... Чудя се на планинарите, които не обичат да ходят на море, чудя се и на малките рибки, бягащи постоянно от устите на големите си събратя. Може би в това се крие разнообразието на живота, а може би тук е и спирита, пресъздаван и постоянно дооформян от живите идеи за промяна. А факта, че промяната е почти незабележима е само страничен ефект и би бил проблем само за един времево ограничен човешки живот.

Безкрайно недоволен от транспортната организация бях принуден да пренощувам в "китното" българско курортно местенце на име Слънчев бряг :) Абе за слънчев, бая слънчев си беше ама брегът нямаше много общо с това, което би си представил нормален човек, току що паднал от Марс. Иначе стотиците бетонни колоси, боядисани в най-различни цветове успяваха да допълнят личното ми чувсто за душевен мир и спокойствие със своите "кокетни" размери и "минималистичен" стил. Нима това е душевният спирит, който търся? Както повсеместно, така и тук основните концепции за това как се прави качествен туризъм са доста криворазбрани. Вниманието към обикновените български летовници е сведено до минимун, та нали знаем, че те са неплатежоспособни, а безвкусният и напълно неподходящ подход към чужденците блика със страшна сила! Многото, посещаващи родината ни за пръв път точно тук имат изключителния шанс да останат с впечатлението, че когато строим обичаме това да е със замах, когато засаждаме дървета в повечето случай забраваме с какво сме се захванали, ако на отреденото за парк или градина вече няма построен хотел и на последно място, когато пазим чисто... ами просто не пазим чисто. Търсите ли уединен плаж и почивка, през която основното значение на думата, а именно да почивате, е силно застъпено, то тогава това не е вашата дестинация.

Моментът на истината настъпи и аз трябва да приключа своето еднодневно приключение-пътепис с изминаването на пътя към дома. И тук обаче нищо нямаше да е така, както бих го планувал, затова не го и планувах :) Но нека не бъдем песимисти и покажем истината такава каквато се случва. А аз пътувам с "Арда-тур", с на пръв поглед така благозвучното име, но за клиентите, ползвали услугите на превозвача, Индия не е толкова тъмна. Само за информация автобуса тръгва в 15:10 от Слънчев бряг и пристига в 16:30 в Бургас, от тук нататък всеки може да си направи личните изводи. Силно препоръчвам на тези, които желаят да стигна по-бързо и по-комфортно до дома да си вземат влака от Бургас в 15:40!

Така в търсене на спирита на Бургас, морето и неговите трудови хора аз преживях доста повече от плануваното и достигнах до извода, че всеки трябва да открие за себе си духа на така популярната солена вода, прилежащия й ситен златен песъчец и глобалната человешка истерия свързана с тях!