Някой замислял ли се е защо са я наричали Римска? Всичко се върти около Рим. Всички пътища водят натам. И ние се запътихме към историята, към ложето на европейската циливилизация! Аз и моята спътница - Пинар, развълнувани от видяното и преживяното в Мадрид, кацнахме някъде около Рим. Малко автобусче ни закара от летището до централната жп гара и ние започнахме да дирим късмета си. Първоначално трябваше да открием гостоприемните италианци, на които щяхме да се доверим за нощувката. Доста разочаровани от хигиенните условия при нашия домакин с азиатски произход, ние трябваше да се примирим с мизерната стая и двамата немски събратя, които щяха да спят на съседното легло. Приликите с Испания бяха малко,  но какво да се прави, бяхме попаднали в една много различна страна.

Никак не е празничко тук а? И във влака има хора пътуващи за някъде, най-вероятно за Бургас и всички са някак припотени и замислени за бъдещите инициативи в живота, и за това как ще се приберат при семействата си и отново ще бъдат щастливи в своя си свят. И пътуват ли пътуват пътешествениците, защото движението е здраве, нали някои така твърдят, и да, може би тук става въпрос за бягане или спорт, но да си доброволен затворник на жегата във влак на БДЖ също си е до някаква степен горене на стотици калории. А аз търся морето, по-точно духа на морето или както е модерно да се казва в днешно време - спирита на вълните. И сега се намирам в един влак на път за Бургас, където от два дена вече се вихри най-голямото плажно парти по българското черноморие. Трудно е да се мисли в тази жега, но все пак аз пътувам и това е най-важното в момента.

Византион – Новият Рим – Константинополис

Днес столицата на Турция е Анкара, но световният център, който в продължение на 1600 години, от ІV век насам непрекъснато е бил столица на различни империи като Византийската, Римската и Османската, където 120 императора и султани са заемали трона, градът, разположен на едно от най-красивите и богати природни места в света, кръстопътят на търговията, този, който от хилядолетия събира в едно Изток и Запад, е градът, наречен Истанбул.

„Истанбул” означава „земята на слепци”, както е казал Бизас, водачът на моряците, тръгнали да търсят нова родина, за хората, които са живеели тогава покрай земите на залива: „трябва да са слепци, ако не забелязват на какво хубаво място са се поселили”.

Ако успееш да вникнеш днес в историята на Истанбул, пътешественико, все едно, че си проумял историята на света и все едно, че си живял в неговото бъдеще...

един пъстро облечен чужденец

Космополитен и завладяващ със своя колорит и многоезичност, най-мащабният град в Северен Рейн-Вестфалия, може да изненада почти всеки търсещ различното в стикованата и доста закостеняла немска архитектура и манталитет.

Основен притегателен център е централната жп гара, непосредствено намираща се до катедралата и площада, от който започват няколкото пазарски улици в града. Тя сама по себе си е символ на непрестанното движение, на дишащия, жив организъм, туптящ и действащ във всеки един момент, наречен Кьолн. Един малък град, преливащ от хора, хора пъплещи напред назад, бързащи и спокойни, знаещи посоката на своите мисли, десетки пристигащи и заминаващи влакове, червени машини, напомнящи всяка секунда за своето съществуване. И ти сякаш чувстваш как твоето сърце тупти в съзвучие с всеки един тиктакащ часовник тук, как човеците прелитат покрай теб, устремени и сигурни в своите истини. Това са странници, привиден хаос, в който цари немска педантичност и преливащо изобилие от различни култури, постоянно взаимодействащи си успешно една с друга.

Градът на хората без родина

Представи си, че си в една стая, седнал си на един чин, около теб нахвърлени тетрадки, речник, имаш личен компютър, имаш пред себе си и жив учител, в плът и кръв. Това си е страхотен лукс, макар и да не го оценяваш. И все пак нещо ти липсва, нещо без което не можеш, но ти и това за сега не разбираш. На пръв поглед на лице са ти всички атрибути, за да бъдеш ученик, да се учиш и да успееш, но това е само на повърхността. Всъщност имаш голям проблем, но ти не си в състояние да разбереш. Истината е, че предметът по който се подготвяш е "Плуване". Липсва ти водата, човече, ти нямаш вода! Колкото и перфектна да изглежда подготовката ти, колкото и шестици да си навъртял и плуването "да ти върви".

Така "плувах" аз много, много години. Залъгвах се през цялото време, че наистина плувам. Вече се бях примирила дори. Водата, от която имах неистова нужда ставаше все по-илюзорна, но един ден, съвсем неочаквано водата се появи. Заприижда от всякъде. Взе да ме облива, вода, жива вода се спусна към мен и ме заля. Настъпи мигът да се размърдам и да заплувам в дълбоките, но бистри и топли води на многомилионния, голямомащабния, космополитен град-столица на Испания - Мадрид.

"Мадриленя"/ "Мадриленьо"

Гербът на Мадрид е свързан с дървото и неговия плод - ел мадроньо, широко разпространено в горите около града. Това е дърво, но може да бъде и храст, малко познато в България. На латински името му означава, че трябва да се яде само по един плод, защото съдържа алкохол. От него може да се произведе чудесен, деликатесен ликьор, т.е. ракия. От друга страна в планините около Мадрид живеели много мечки и като храст той е бил леснодостъпен за тях.

Но Мадрид, това са неговите хора. Тук може да се почувства как те живеят, градят, определят миналото, настоящето и бъдещето на своя град. Те са творците, те са истината за Мадрид. Балансирани са, местният патриотъзъм им е чужд. Всеки има лична фамилна история, неразривна част от историята на града. Хора, с отговорност за собствения си дом и къща, но и за градинката пред нея, за улицата, за квартала, където живеят. Въпреки, че има достатъчно персонал по чистотата, по-възрастните дами, по-стара традиция, излизат сутрин и почистват тротоара и ако позволяват условията, улицата пред своя дом. За повечето от тях е въпрос на гордост и чест да поддържат чистотата около себе си и в целия град. Когато са те поканили на гости, разтварят широко вратите и ти показват с гордост всички стаи на своя дом. Това е традиция и времето не може да я отмени.

Máлага, най-после си дойдохме на думата, след 50 години!

От малка съм знаела, че един ден ще пиша за Мáлага. Тогава, когато моят дядо искаше да бъде похвалено виното, собственоръчно направено от него, казваше: "Нали съм майстор, комшу, погледни само какво хубаво вино се получи, мъ, -мъ, -мъ, Малага!". "Вярно, комшу, страхотно вино си направил, как го каза, като Малага, ха, -ха, наздраве!" - и той надигаше шуленцето с дядовото пивко, леко газирано, тъмно червено, но бистро като сълза винце.
Аз бях само на 7 години, но ми харесваше този адет на дядо ми да споделя радостта си от сполучливо направеното вино със своя комшия, през оградата. Беше супер приятно да се смушвам при тях, сред буретата, под навеса. Спомням си, понякога виното му не ставаше и тогава, въпреки суперлативите на съседа, киселите физиономии, които той правеше, говореха за съвсем друго нещо.

– океан от зехтин, католическо християнство, асаар и млади музиканти –

През моето разнообразно, неуморно и вечно пътуване, наречено живот, аз стигнах до едно чудно място, до една невероятно истинска и жива история, наречена ХАЕН.

Град Хаен е една от осемте столици на провинции в автономната испанска област Андалусия. Известен е като най-голямото селище в Европа през Медната епоха. От тогава насам, векове наред, са се изграждали нови квартали, чието историческо развитие довежда до раждането на известния от римската епоха град Аурги. По време на арабското владичество се оформят очертанията на град Хахан (Хаен) с постройки около първоначалния квартал, наречен Магдалена; замъци, джамии, арабски бани са зависели от доброто функциониране на водопроводите, които са водели началото си от извора, който се намирал там и също носел името на Магдалена. За него се разказва в една легенда за Гущера *, станал туристическа емблема на града.