Балът след завършването на средното образование е дългоочаквано събитие за всеки абитуриент. Изпълнен е с вълнение, еуфория и малко страх от настъпващия край на ученическите години. Този празник носи със себе си емоции и незабравими спомени. Но, за съжаление, когато пошлостта и кичът вземат връх над естествената красота, балът се превръща в един своеобразен панаир на суетата.

Подготовката за самото събитие се състои основно в това да се избере най-невероятната рокля, с която ще се срази конкуренцията. Една дузина месеци преди уречения ден, младите госпожици трескаво търсят най-подходящата и елитна модна къща, която ще успее да ушие тяхната неповторима одежда. Уреждат се предварителни проби, напасват се хилядите цветове, а шивачките биват прилежно уведомявани за всяка желана корекция по дадения проект. Да не оставаме с погрешно впечатление, роклята е самото начало на процеса по подготовката: модерните пепеляшки пробват стотици "пантофки", докато открият техния единствен чифт; правят се пробни прически, гримове и маникюри; избират се бижута; цялата мисловна и физическа дейност се концентрира върху БАЛЪТ!

А защо всъщност е всичкият този шум? Защо ставаме свидетели на едно нездраво желание да се създаде нещо неестествено? Както в повечето случаи, и тук на мръсното дъно лежат парите. Всички тези примамливи оферти за тоалети, обувки и бижута довеждат само до едно – хвърлени пари на вятъра. Естествено, от гледна точка на абитуриента това изобщо не е така. Той се чувства добре в дрехите си и това му личи. Защото парите дават самочувствие. Те водят до показност. Но тази показност е нужна. Нужна е, защото чрез нея се избиват комплекси. Все пак, без публичността няма да е истински бал, нали?

Без показността, честно казано, няма да е нищо повече от поредното сБиране с напиване за младите надежди на родината. Без одумванията, кой с каква кола бил дошъл и колко яка мадама е довел със себе си, събитието няма да е нито толкова специално, нито толкова запомнящо се. Защото първоначалната идея на бала е изкористена до голяма степен (както и повечето стари традиции), смисълът в това да се сбогуваш с училището; със съучениците; с учителите е сведен до една минитюрна "сватба" за всеки един: неминуемо се дефилира на централния площад и се правят снимки с цялата рода, та дори и с непознати, никой обаче не изтъква с какво са завършили тези деца, какво са сътворили, как училището им е помогнало да се развият като личности. Важен е само външния вид...