Нека си представим едно малко стадо от овце и две кучета - пазачи. Кучетата са много добре обучени и успяват да навигират и координират стадото с швейцарска точност. Овцете, от друга страна, са нормални средностатистически, селски овце. Те имат нужда да бъдат водени до най-подходящите пасища и да бъдат наглеждани постоянно.

В случая кучетата имат задължения, а овцете - права. Нека насочим внимание към няколко основни конфликтни ситуации. Какво ще се случи, ако едно от кучетата изяде или нападне овца, ако куче просто си тръгне и изостави стадото, ако овца се изгуби или избяга, или ако овца противоречи на едно от кучетата.

В първата ситуация решението е просто и радикално: Господарят наказва почти винаги провинилия се помощник или със смърт или с нещо също така жестоко и безмилостно. Нека коментираме тази ситуация от ъгъла на страничен наблюдател. На служителя се вменява определена дейност, защото общественото мнение е наложило като всеизвестен факт, че дадените способности (в случая - кучетата са добри пазачи) са присъщи на голяма част от представителите на вида. От тук следа, че щом си куче трябва да можеш да вършиш определената задача и да нямаш правото на избор да действаш като своя събрат вълка, например. Друг освновен момент е върховната власт на Господаря и нейната неприкосновеност. Той има право да раздава правосъдие, ако сметне за нужно, дори да отнеме живот. Можем ли да търсим огледален образ и в човешките общества и има ли съпоставимост между стойността на живота на животното и на човешкия такъв? Отговорите на тези въпроси са очевидни, а именно до годините, през които робството е официално забранено, ситуацията е била много подобна, не толкова натуралистична, но все пак почти същата. Господарят притежава слугата и има пълни права да се разпорежда с живота му. Сега нещата стоят малко по-различно, но самият модел на процедиране остава същия - провинение - наказание - донякъде смекчен вариант на смъртната присъда е затвора, десциплинарното уволнение и др.

Втората ситуация е подобна - пълна абдикация от задълженията. Докато първоначално разгледахме момента, при който кучето действа инстиктивно, тук намесваме до голяма степен рационалното. Това не е присъщо за животните, но за нас хората си е напълно нормално, така че трябва да останем в сферата на homo sapiens обществата. Основна роля тук игре ролята на личния избор, дали ще вършиш дадена дейсност зависи само от теб. При хората това може да се установи с разтрогване на договорните отношения между служителя и работодателя. А ако става въпрос за дадено общество и лидер свързан с него, то тогава вероятността то да се разпадне, поради липса на спойващото звено, е много голяма. В случая със стадото, отговорността се пада на другото куче, което при дадени обстоятелства може да не може да се справи със задачата и да изгуби стадото. Тук можем да усетим и другия момент, в който, ако лидерите са повече от един и са равнопоставени, отговорността за тези, които са останали на пост, е много по-голяма и при проблем те носят цялата отговорност.

Третата ситуация е много вероятна, защото явно една овца не може да изпълнява повече от едно задължение. Тя пасе и всичко друго около нея е мъгла, тя има нужда да бъде подбутвана и направлявана. Една единица от цялото, която не може да съществува сама и същевременно не може да контролира това да не се изгуби. Ето защо едно човешко общество също има нужда от лидери. Такива, които да изпълняват задълженията си коректно, за да може всяка една единица от обществото да функционира правилно и да поддържа целостта и благоденствието на цялото. Щом лидерът не изпълнява задълженията или просто напусне бойното поле, тогава ролята на господаря е да го вкара в правилния път. В случая със стадото това не важи, защото при животните правото на избор не съществува и неизпълнението на задълженията не стои като възможност.

При четвъртата възможност можем да наблюдаваме отново по-скоро човешкото поведение. Тук конфронтацията с лидера може да доведе до различни последици, спрямо отпуснатите от Господаря правомощия. В повечето ситуации, кучето е длъжно да въведе ред и да покаже мястото на разбунтувалата се овца. Ако обаче тя успее да убеди голяма част от стадото в правотата си, тогава лидерите може да не могат да увладеят ситуацията. Тогава рискът за създаване на анархия е много голям.