В апогея на лятото, човекът е вплетен (в буквален и преносен смисъл) в съществото на природното царство. Още от пролетта животът в природата става все по-активен, все по-наситен, а човешкото същество, все повече свързано с живота на и във природата. Но това не е просто живот като на растение, на животно или на минерал, а среща с обективната духовност, т.е., среща-изживяване на космическия дух, който действа в природата, ако разбира се този човек разполага с необходимите сетива, за да го разпознае и възприеме.

И така, през лятото, когато можем да проследим живота в природата, обективно нашият поглед се насочва към дълбините на Земята. И тогава наблюдаваме, че минералите, които в нея се намират, имат по-голяма сила сега, отколкото през другите сезони, сега те ни разкриват своята вътрешна кристализираща сила. Ако този образ си представим в дните около Еньовден ще получим едно усещане, че там, в дълбините на Земята, се развива и тъче животът в кристални форми, които заздравяват земната твърд; кристални форми, които излагат на показ своята красота, именно през лятото, когато всичко е в процес на формиране на линии, ъгли и повърхности. Ако ние искаме да добием глобално впечатление от всичко това, ще почувстваме от вътре едно съкровено укрепване, заздравяване на кристалната природа, оформено в тъмни, сини нюанси.

Въпреки че една рисунка не може да даде богата представа, бихме могли да нарисуваме следното: от горе надолу се спуска линейността, над нея се разпространява синьото и това синьо, от своя страна, пресечено от онези линии, които блестят със сребриста светлина, така че там, вътре, в синьото има един сребрист блясък, има нещо, което кристализира, сякаш земната природа иска да ни предложи своята формираща мощ в една прекрасна пластика. Но това не трябва да се наблюдава с обикновени очи. По-скоро можем да си представим, че сме разтворени вътре в самата пластична природа, сякаш че сме всяка една от линиите на сребристото сияние, които там долу съществуват. Човек се чувства като изплувал от синия фон на земната кора, вътрешно укрепнал от кристалните лъчи на сребристия блясък. Той го чувства като своя същност и може да се попита: Как действат в мен тези кристални черти от сребристото сияние, тези кристални вълни? Какво е това, което тъче и вибрира в синьото на Земята, блестящо като сребро? Отговор: Това е волята на Космоса, космическата Воля! И имаме чувството, че сме вградени в тази воля. Това се случва, когато насочим погледа си надолу. А какво се случва, когато го насочим нагоре? Тогава получаваме усещане за разрастваща се космическа Интелигентност, експанзия. В настоящия момент интелигентността на човека е силно ограничена. Опитайте се чрез тази имагинация да я разширите. И я потърсете там, във висините, през лятото, където тя е жива и не е на едно изолирано същество, а на много същества, които взаимно се проникват и свързват. Там горе се разпространява тъчащата Интелигентност, през която трепти, вибрира светлината, Интелигентност, която живее, тъче и прониква, като противоположен полюс на Волята. И както усещането от горе надолу е, че там всичко е синкаво, мъгляво, единственото, което може да се изживее са Сили, то от долу нагоре е, че светът има качества да озарява този който го възприема; той се изпълва с Интелигентност.

И така, действията на тази космическа Интелигентност се втъкават в светлината. Благодарение на привличащата сила, скрита в тази концентрирана Интелигентност, сребристите вълни поемат по своя път нагоре, сила която, видяна откъм Земята, не само свети надолу, но и някак си вътрешно се появява нещо като слънчева светлина, която се разпространява като кондензирано златно сияние. И ние имаме усещането, че онзи поток от сребро, който тече от долу нагоре, се приютява от онова, което тъче и трепти там, горе, окъпано от слънчева светлина. Така земното сребро се преобразува от космическата алхимия, би могло да се каже, в космическо злато, което тъче и вибрира във висините.

Но тази картина би била непълна, ако нямаме предвид и човешкото присъствие, чрез което през лятото се вплитат по един контрастен начин човешките дефекти и липса на морал. ( По този въпрос би могло много да се говори, ако пожелаете.)

И така, всичко което долу е синкаво, със сребърен блясък, всичко което представлява дълбините на Земята, в съчетание с човешките недостатъци и грешки, всичко това се обединява в един образ; консолидира се в образа на Майката-Земя, наричайте я както искате, например още Деметер или Мария. И като отправим погледа си надолу, бихме могли да си представим тази тайна на дълбините, чийто синтез е материалната Майка на цялото съществуване, така както в онова, което се концентрира горе, в струяща фигура, долавяме вездесъщото присъствие на духовния Баща на всичко съществуващо. Сега вече можем да видим резултата от съчетанието между духовния Баща и материалната Майка; плодът който по най-красивия начин носи в себе си съзвучието от земния ефект на среброто с небесния ефект от златото.

Бащата, Майката и Синът, от тук и имагинацията за Троицата , която е именно Летният празник – Еньовден!

-финито-