С какво се характеризира епохата на Съзнателната Душа днес?

Кое е опорочило правилните духовни импулси за братство в икономиката, за равенство в политико-юридическата сфера и за свобода в мисленето? Кое е това, което движи волята на повече от 6000 милиона човешки същества, обитаващи планетата Земя?

Отговорът е ясен и окончателен: Парите! В ръцете на олигарсите от многонационалните компании, обединени в глобални финансови системи, на базата на свободната икономика по целия свят. Това е едно изопачаване на свободата, вместо в мисленето, тя се прехвърля в икономиката. Хората наистина не трябва да бъдат подчинявани в тяхната мисловна дейност на никаква доктрина, вярване, идеология, раса, пол или състояние, а само и единствено на собствения си аз. Културните и възпитателни процеси трябва да подпомагат автономното мислене, задължително за процесите на индивидуализация в епохата на Съзнателния Човек.

Въпреки, че в живота не е така, онова, което трябва да бъде регулирано и регламентирано чрез закон е именно икономиката, която не трябва да се развива в пълна свобода, а на базата на концепцията за братството. Свободната икономика означава, че всеки който може, ще стимулира и определя механизми за увеличаване на производтвото, изключително на базата на лично облагодетелствуване, без закони, които да го ограничават или забраняват.

Какво би станало с икономиката, ако парите не съществуваха, ако съществуваше единствено онова, от което всеки човек има нужда, като например жилище, храна, дрехи и.т.н.? Как щяхме да се снабдяваме с всичко това? Тогава щяхме да си дадем сметка, че важното не са парите, които са изчезнали, а че сме останали без онова, което сме имали – дрехи, кола, къща, училище и.т.н. Трябва да станем съзнателни, че ако аз произвеждам нещо, то не е единствено само за мен, а за другите, които на свой ред имат нужда от него, за да живеят. В действителност, хиляди хора работят, за да мога аз да живея, а моята работа в крайна сметка е за другите, не за мен самия, в тази игра на взаимни услуги, наречена социален икономически живот. Ако аз пилотирам един самолет, например, то не е заради заплатата, която ще получа, а защото помагам на 200 човека, които имат нужда да отидат от едно място на друго. Но този процес се е изродил чрез икономиката през последните векове до такава степен, че всички вече смятаме, че работим изключително и само за нас самите. Професионалното развитие е изключително егоистично, обаче ние го намираме за нормално. Но важното е с какво всеки един от нас допринася за другите и с какво, много други хора, останалите, подпомагат с работата си целия наш живот.