|
Дефектен ли е нашият свят?
Промити ли са нашите мозъци или просто ние се поддаваме на влиянието на "медиите", наречени "четвъртата власт" без да осъзнаваме, колко вредим на себе си по този начин...
Какво можем да открием в думата "медия", нима това не е просто поредната армия готова да руши всичко по пътя си по-безпощадно и безмилостно от всяка до сега позната историческа такава? Само че този път на не на физическо, а на по-високото интелектуално ниво заложено като основа за правилното функциониране на едно съвремено общество. Нима това не е в първообраза си хитлеровата пропаганда, облечена и гримирана, така че само малцина да могат да я разпознаят в един пласмасов и толкова фалшив свят, в който красотата бива принизявана до всяко едно псевдо "преобразяване", а мисълта не е нищо повече от постоянно повтаряща се куха фраза? Нека си зададем тези въпроси и се замислим, можем ли да открием нещо истинно в техните отговори или бихме ги оставили да преминат покрай ушите ни, със скоростта на вятъра, бързащ да застигне поредната морска вълна!
Телевизията: Начин за отмора от дългия и тежък ден, връзка между отделните култури, "прекрасен" начин на забавление... Всичко звучи толкова обедително, толкова полезно и незаменимо в нашето претоварено ежедневие, но за мен телевизията е едно пасивно и безцелно псевдо развлечение! Пасивността можем най-лесно да открием като си представим един най-обикновен зрител водещ безкрайния моноЛОГ с пластмасовата кутия. Липсата на активен диалог превръща гледането на телевизия в един напълно безмислен процес, недопринасящ в ни най-малка степен на интелектуалното развитие на индивида. Сравнено с всяко едно визуално изкуство (театър, опера, живопис и много други), взирането в стъкления (междувремено превълнал се в пластмасов) екран, не може да донесе никакво душевно удовлетворие от моментната връзка с твореца, даряващ част от себе си в съответното представление или творба. Друга показателна осбеност на телевизията е натрапването на съдържание, водещо до крайно затъпяване на незаинтересования наблюдател. Безкрайно повтарящи се сцени бавно, но сигурно успяват да пресушат и малкото останали капки креативност и влечение към новото у всеки един от нас.
Интернет: Не можем да не разгледаме и толкова разпространения напоследък начин за свързване между хората с помоща на глобалната "мрежа". В този момент в съзнанието ми веднага изниква аналогията с рибарската мрежа, та нали ние така я наричаме: мрежата, чрез която можеш да се свържеш с всяка една точка на нашата родна Земя. Тук обаче бих желал да се върнем към рибарската мрежа и по-точно към нейното основно предназначение, а именно да "обединява" рибите по един много специален начин.Дали нашият толкова любим интернет всъщност не е една рибарска мрежа, носеща повече ограничения от колкото ползи? Тези думи противоречат на повечето насадени мнения, че интернет позволява едно огромно разширяване на човешкия мироглед и една необятна достъпност до общото знание. Но нима знаението не е по-ценно, когато самия човек сам е достигнал до него чрез лично усилие? Нима докосването до непознатата култура не може да се състои единствено на място, сред самия дух на народа? Повечето твърдят, че интернет е преобразил комуникацията между хората и е създал възможности за бързо и безпроблемно свързване между тях, но прекият контакт лице в лице никога няма да бъде заменен от нашите Уеб-камери или безжичния микрофон, защото само при непосредственото докосване до сърцето на другия можеш да погледнеш в душата му, защото нито монитора, нито холограмното, та дори и толкова „реалното” триизмерно изображение не биха могли да пресъздадат едничката сълза и нестихваща тъга върху лицето на човека срещу теб или сияйната усмивка, която има силата да огрее всеки един развълнуван атом в съществото на влюбения човек. Тук би било уместно да споменем и новоизлюпените и така бързо набиращи сили отрочета на тъй любимата на всички глобализация: социалните мрежи (тук само за миг обръщам внимание отново на думата „мрежа”). Милиони индивиди се радват и тъгуват, и общуват, и се хвалят, и споделят със света своите най-съкровени тайни в този тъй наречен „национален и международен пясъчник”. Кой е геният „сътворил” това чудо на съвремената мобилност и комуникация или по-скоро трябва да се запитаме: „Кой е виновника за тази малка крачка към безвъзвратното човешко очуждаване?”.Страхлият и до болка комплексиран масов консуматор търси безболезнен начин за универсална комуникация и обмяна на информация и „Хоп!” „Facebook” решава неговите проблеми с едно кликване на мишката. „Но това е невероятно, всичките ми приятели са на една ръка разтояние, та дори те да се намират на другия край на земното кълбо.” Заложник на перманентната липса на всякакво свободно време, обикновеният човек губи полагащото му се право на свобода и става затворник в така бленувания безгранично демократичен свят. Сведеното до минимум общуване бива изтиквано с мащабни тласъци във виртуалната среда на интернет, чисто и неопетнено, сякаш никога не го е имало.
Печатните издания: Нека кажем и няколко думи за губещите популярност вестници и списания. Изкористяването шества навсякъде, в пълен бялсък можем да го открием и тук. От източник на информация, мнения и разнообразни съвети, печатните издания са се превърнали в развъдници на сензации, натрапници на настоящата политическа власт и успешни манипулатори на всеобщата представа за това що е красиво. Стремежът към бърза печалба и вечната човешка жажда за зрелища са принудили издателите да слязат до нивото на най-обикновени клеветници, измамници и лъжци…
Успешно привикнали към модерния и забързан свят, лесно забравяме истински красивите неща, присъщи на непосредствената връзка меджу човешките същества и следващите я начини за забавление и отмора. Губим усещането какво всъщност е приятелството и строим тъмни стаи, в които любовта бавно, но сигурно намира своя край. Възприемаме изкуствено насадени начин на поведение и „традиции”, целиящи лесното и ефективно манипулиране на немислещата част от „разумните” човеци. Следвайки китайския модел, а именно количеството за сметка на качеството, оставаме сами със своите незаменими спътници: медиите. |
Коментари
Поздравления за статията.
RSS на коментарите по тази тема.