Основното значение на тези две думи е "епичен провал". Но какво точно значат те в устите на тийновете? Ами какво да значат? Точно това, което е си пише . Нищо итересно на пръв поглед, но ако се замислим: Защо всичко, което думат младите трябва да е гръмко и сякаш Берлинската Стена пада за втори път и сякаш морето се отмества и прави път на Мойсей с неговите спътници. Не може ли цветущите изрази да са по-скормни? Ами май не ?!! За жалост, тогава няма да са така звучни и гръмки и никой няма да ги харесва и използва.

Аз например бих използвал изрази като : несполука, липса на моментен късмет, неуспех, жалко и тем подобни. Сега даже се загледах в гуугле и се оказа че има сайт с такова име. Там се показват най-различни световни, епични провали и се коментират. До къде е стигнал света? Той не е едно глобално село, той се е превърнал в един квартал на София...

Кой прав, кой крив, но самото словосъчетание си идва от древния гръцки епос. Трябва да ни навежда на мисълта за нещо продължило много дълго във времето, нещо, за което се носят митове и легенди и старите хора споменават с възхищение и страхопоитание. Случвали са се велики битки и знайни и незнайни войни са загивали по полетата на смъртта . А те младите не знаят за какво говорят, за тях всичко е епично, за тях всичко е провал ( тук има една забавна снимчица на това как не се отвяря кисело мляко с бонбонки! ).

Случайно винаги да сте мечтали да сте таксиметров шофьор? Не сте? Така си и мислех. И аз не съм. Малко хора заспиват с тази мисъл. Предполагам на това се и дължи ужасното обслужване (и) в тази област на територията на милата ни родина. Само че и това правило, за щастие, си има изключение.

Онази вечер ни се наложи да пътуваме с такси (по домашно му) в Стара Загора. Дестинацията: ЖП гара - център. За незапознатите ще уточня, че е сравнително къса, дори и в рамките на не особено големия ни град. Хвърлихме се на първото такси. Докато разгорещено обсъждахме топираните съседки във влака, шофьорът попита дали случайно не ни е студено от отворените прозорци. „Не, не, идеално е така.” След изключително приятното и леко каране (също не особено традиционно за нашите географски ширини) дойде моментът за разплащането. Аз му връчих главозамайващата сума от 2.20лв, а той отказа да приеме двайсетте...въпреки моето настояване. След това с все така въодушевена любезност ни напомни да не забравим багажа. В последствие реши направо да премине към действие като припкаво стана, отвори багажника и най-внимателно ми подаде куфара. И всичко това с толкова човешка топлота и едновременно с почти изискан финес. След искрените пожелания за приятна и успешна вечер се разделихме.

Балът след завършването на средното образование е дългоочаквано събитие за всеки абитуриент. Изпълнен е с вълнение, еуфория и малко страх от настъпващия край на ученическите години. Този празник носи със себе си емоции и незабравими спомени. Но, за съжаление, когато пошлостта и кичът вземат връх над естествената красота, балът се превръща в един своеобразен панаир на суетата.

Подготовката за самото събитие се състои основно в това да се избере най-невероятната рокля, с която ще се срази конкуренцията. Една дузина месеци преди уречения ден, младите госпожици трескаво търсят най-подходящата и елитна модна къща, която ще успее да ушие тяхната неповторима одежда. Уреждат се предварителни проби, напасват се хилядите цветове, а шивачките биват прилежно уведомявани за всяка желана корекция по дадения проект. Да не оставаме с погрешно впечатление, роклята е самото начало на процеса по подготовката: модерните пепеляшки пробват стотици "пантофки", докато открият техния единствен чифт; правят се пробни прически, гримове и маникюри; избират се бижута; цялата мисловна и физическа дейност се концентрира върху БАЛЪТ!

Какво всъщност е Das Man?

Мартин Хайдегер създава този термин, за да посочи заплахата от масовидното и безсмислено съществуване. Дали наистина трябва да възприемаме Das Man като заплаха? Дали не преувеличаваме? Отговорът е „Не”! Всеки, който смята, че да живееш като всички останали е напълно нормално, жестоко се заблуждава. Тези хора бягат от реалността. Прекалено много ги е страх да бъдат себе си, затова се опитват да бъдат като „другите”.

Нека си представим едно малко стадо от овце и две кучета - пазачи. Кучетата са много добре обучени и успяват да навигират и координират стадото с швейцарска точност. Овцете, от друга страна, са нормални средностатистически, селски овце. Те имат нужда да бъдат водени до най-подходящите пасища и да бъдат наглеждани постоянно.

В случая кучетата имат задължения, а овцете - права. Нека насочим внимание към няколко основни конфликтни ситуации. Какво ще се случи, ако едно от кучетата изяде или нападне овца, ако куче просто си тръгне и изостави стадото, ако овца се изгуби или избяга, или ако овца противоречи на едно от кучетата.

Напоследък много от нещата започнаха да губят от доскорощната си популярност и да бъдат все по-далеч от общественото внимание. На тяхно място трайно се насадиха такива, които са просто закичени с етикета "модно". В следващите няколко реда ще защитя позицията на човека, вярващ в реалната стойност на старите изтикани в канавката ценности и ще се опитам да покажа, че те са един от крайъгълните камъни на всяко едно силно и стабилно в същината си общество.

Сигурно много трудно ще се намери млад мъж, който няма да си спомни с носталгия за отминалите години, за лудите игри в квартала, скъсаната топка, бандите и истинските приятели. А къде са момчетата днес? Къде е отишло уважението към по-възрастните, нима е безвъзвратно загубено? Аз виждам само монитори и 8-годишни деца, забравили що е реалност, с един напълно виртуален живот, който не включва авторитета на бащата, защото чисто и просто той отсъства както физически така и психически от арената, на която се води битката за възпитанието на малкия човек! Посоката, която са поели нашите бъдещи гласоподавателки също не е много обнадеждаваща. Изхвърлени в мазето и заключени с 8 ключали са умения, като това да готвиш и да се грижиш за домакинската работа, а усета към красивото и стойностното е полят с безнин и запален за назидание на всички, които дръзнат да се докоснат до него.

Безболезнено и с чудна бързина биват асимилирани няколко американски модела и някак мигновено те се превъщат в модните ценности на нашия малък схлупен свят.