Според разпространеното мнение на модерната наука, религиите са резултат от една приумица на хората, за да могат да се противопоставят на страха от неизвестното и за да запълнят празнотата, породена от тяхното невежество.

Но това мнение противоречи на всяко по-сериозно проучване на реалността: примитивният човек е бил неспособен да си измисля неща или да забелязва празноти в съществуването си, но със сигурност е бил способен да усеща напътствия, не чрез интелекта, а чрез свръхсетивни същества, които той е възприемал и които са го контролирали и направлявали. Следователно, религията е била код за поведение и комуникация на примитивния човек с тези нематериални същества. И така е било в продължение на хилядолетия.

Когато човешкото същество загубва способността си за свръхсетивно възприятие, някъде до към края на епохата, наречена Сетивен Човек, до към 747г. пр. Хр., след упадъка на египетско-персийската-халдейско-вавилонска и староеврейска култура, започва епохата на гръцко-латинска-та култура, когато се развива т.н. Рационален или Чувстващ Човек, продължила до около 1413 г. сл. Хр. с Възраждането.

В Сетивната Епоха човекът е бил свързан директно с реалността, т.е., със живота, който го е заобикалял, посредством чувствата и възприятията, при които обаче все още не е имало мислене. Напълно интегриран с реалността, той е бил част от нея, тогава не се е поставяла под въпрос неговата роля в света, в който той инстинктивно е живеел.

Когато този етап от развитието преминава, идва епохата на Рационалния Човек. В този момент вече имаме едно откъсване от заобикалящата среда и чувство на изолираност, което довежда до това човекът да се запита за съдбата си и за дълбокия смисъл на нещата, за страданието в живота, той започва да търси истината. В тази епоха възниква мисленето като инструмент за опознаване на света и ролята на човека в този свят. Това е началото на разсъдъка и на критиката, които се изявяват при първите гръцки автори; ражда се философията както и рационалното мислене, макар и натоварено с емоционалност.

подарени мисли