 |
|
|
Навън земята е покрита с искрящо бяло покривало, аз пък се замислих за Лада... Какво ли може да му хрумне на човек, щом спонтанно чуе тази звучна дума? Дали това ще е славянската богиня на хармонията, радостта, младостта, красотата и любовта или за "Жълатата Красавица" на дядо/тате, с която много от нас са преживявали чудни и запомнящи се приключения по пътищата на България? И не само...  Нека първо погледнем няколко години назад и си спомним, защо беше толкова забавно когато цялото семейство стягаше багажа и преливащи от вълнение потегляхме към морето. За много от нас самото пътуване беше едно от нещата, които никога не бихме забравили, една прелюдия изпълнена с обрати и комични моменти. Основна роля в това състезание с времето заемаше АВТОМОБИЛЪТ, превозното средство на "бъдещето", на чиито услуги можехме да се насладим едва след като сме чакали години наред и сме преминали пре безброй трудности. (тук малко история за концерна "Лада"). Този автомобил се бе превърнал в емблема за тогавашния гражданин, причисляващ себе си към работническата \средна\ класа и в дългогодишен спътник на всеки един поставен пред избора да живее в България през годините на прехода (90-те до днес) или доброволно да сложи край на земния си път.В моя случей това беше жълто "Жигули". Този стожер на руското автомобилопроизводство бе способен да ни заведе до всяка една точка на родината. Но тук трябва да спомена непремено и факта, че не само моят баща, но и дядото на моя братовчед притежаваше това бижу. следва продължение... |
Коментари
RSS на коментарите по тази тема.