Началото, наречено 15 Септември !

Преди да си потеглил, трябва да знаеш как ще спреш.

Това бяха думите, с които моят учител по кормуване започна първия си урок. През годините често си спомнях тези думи. Те можеха да се приложат и към Голямото училище, наречено „живот”. На нас - учениците, са дадени едни лостове /за газ, за спирачки, за скорост, за мигачи, светлини, клаксон и др./, с които можем, ако пожелаем, да управляваме нашата кола, марка „Живот”. Както се оказа, началото винаги води към края и краят винаги е начало.

Шегата настрана, но 15 септември е наистина начало. Конкретно начало на учебната 2009/2010 година, ни повече, ни по-малко след рождението на Христос. Какво именно се случва на тази дата? Поне в моето училище... поне в моята България?

Знаменосец, с две асистентки развяват знамето на училището. Това се вижда с просто око. Звучи Химна на Св. Св. Кирил и Методий, съвестта на нашия народ, който обаче не може да се чуе с просто ухо, поради слабото озвучаване и превърналия се в масова говорилня училищен двор. Но химнът, затова е химн, защото той живее в човешките сърца и няма нужда от микрофон. Какво изплака развълнуваното ми сърце тогава?

Върви, народе възродени,
към светли бъднини върви,

Кой в този двор се чувстваше като в народ и че върви към светли бъднини?

с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!

Тези думи, се предполага, че са били написани от братята през 8-9 век, когато е била създадена славянската азбука. Кое е сила в днешно време, книжовността или парите?

Върви към мощната Просвета.
В световната борба върви,
от длъжност неизменно воден
и Бог ще те благослови!

Разбира се, че тук не се говори за Интернационала, а за някаква световна мисия, която, ако бъде изпълнена, Бог ще го благослови.

Напред, науката е слънце,
което във душите грей!

На това място очите ми се напълниха със сълзи, които все още успявах да прикрия, пред тези създания, които май не знаеха точно защо са в този момент на това място и май не искаха и да го разберат.

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в Историята веч,
в едно с другите славяни,
кръстосвай дух с огнен меч!

Тук вече сълзите ми рукнаха и насъбралите се около мен родители, гости на тържеството и учители чуха един задавен, отчаяно безнадежден глас. Първоучителите, Кирил и Методий , които са били изпратени от боговете да посветят един народ за мисията му в Световната история, очевидно са претърпели неуспех.

Един малчуган-първокласник издигна с тънката си слаба ръка тежкия месингов училищен звънец и го размаха. Хванати за ръката на своята учителка, първокласниците, само те, по-големите вече се бяха запътили към отсрещните кафенета, тръгнаха по-пътя към класните стаи.

А довечера в новинарските емисии ще ни информират за началото на учебната година, за цената на маратонките и анцузите и дали ще се закусва в „в родните школа”.