Социалистическа Революция, за празник и всяка година, в центъра на града, където бяха застанали по трибуни "най-видните синове на народа", самоокичени с ордени и медали за заслуги в борбата против фашизма и капитализма, хората се стичаха по задължение на манифестация, след което се преминаваше към всенародно мощно еднотипно празнуване във всяка къща или предприятие. Това беше единствения начин да се празнува по онова време всяка дата, обявена за официален празник от Партията, с главна буква, представяте ли си го, било то 1 май, 9 септември, 7 ноември или 24 май, все тая!  А как празнувахме 8 март или Нова година по предприятия и служби, такъв срам ме хваща, че просто не искам да си спомня.

Ако се огледаме, ще си дадем сметка, че празниците могат да се разделят на 2 категории - празници, измислени и наложени от някакви хора при разни обстоятелства, напр. 1 май, измислена дата за ден на труда или 24 май, например, ден на славянската писменост и българската просвета и култура /не съм много сигурна дали така се казваше/. Втората категория са празници, свързани с годишните времена, който няма как човекът да натамани според собствените си намерения, други са свързани с народни традиции и религиозни празници.

3 март - националният празник на България. Как изживяхте вие лично духа на този празник  вчера? Как по-точно се свързахте с него? В този ден ние отбелязваме годишнина от освобождението на нашия народ от османско иго. С всяка измината година тази дата става за нас все по-далечна и неясна и все по-малко велика. Защото това освобождение не е дело на един узрял за свободата си народ-борец. Отделни герои безспорно е имало, но къде и кога е било показано народно съзнание за воля и победа, за свобода? Ако някой може да ме опровергае, нека да се опита, моля. Това е една минимална част от въпросите, които могат да бъдат засегнати, все в тази посока, за да се осъзнаем, за да си помогнем днес. Аз не вярвам някой да е доволен от сегашното си съществувание.

Вдруги ден ще е 8 март, ден на жената, бих казала, на женицата, която много иска да бъде забелязвана и чествувана и е съгласна това да е дори само за един ден.Според мен този празник  би трябвало да няма нищо общо с отделната жена. Би могъл да се чества и от жени и от мъже като КУЛТ към женското начало, към женския принцип, който е Отдаденост, Саможертва, Обич и Състрадание. И Прошка и Топлина.