Напоследък много от нещата започнаха да губят от доскорощната си популярност и да бъдат все по-далеч от общественото внимание. На тяхно място трайно се насадиха такива, които са просто закичени с етикета "модно". В следващите няколко реда ще защитя позицията на човека, вярващ в реалната стойност на старите изтикани в канавката ценности и ще се опитам да покажа, че те са един от крайъгълните камъни на всяко едно силно и стабилно в същината си общество.

Сигурно много трудно ще се намери млад мъж, който няма да си спомни с носталгия за отминалите години, за лудите игри в квартала, скъсаната топка, бандите и истинските приятели. А къде са момчетата днес? Къде е отишло уважението към по-възрастните, нима е безвъзвратно загубено? Аз виждам само монитори и 8-годишни деца, забравили що е реалност, с един напълно виртуален живот, който не включва авторитета на бащата, защото чисто и просто той отсъства както физически така и психически от арената, на която се води битката за възпитанието на малкия човек! Посоката, която са поели нашите бъдещи гласоподавателки също не е много обнадеждаваща. Изхвърлени в мазето и заключени с 8 ключали са умения, като това да готвиш и да се грижиш за домакинската работа, а усета към красивото и стойностното е полят с безнин и запален за назидание на всички, които дръзнат да се докоснат до него.

Безболезнено и с чудна бързина биват асимилирани няколко американски модела и някак мигновено те се превъщат в модните ценности на нашия малък схлупен свят.

Фейсбук , нашата любима глобална клюкарница е толкова модна, че днес буквално няма маймуна, която да не се блещи пред бялото Ф на син фон. Това да наричаш хора, който никога не си виждал на живо свои приятели и да споделяш с тях лична информация и снимки без дори да знаеш за това ми се струва доста гнила работа. И тук прекрасните български черти като "добронамересност и алтроизъм" не остават пренебрегнати и то в много по-големи мащаби. Ако в реалния живот ежедневно контактуваме с десетима най-близки приятели, във фейсбук това число бива умножено по 60! Доста голямо поле за изява на низки страсти, не мислите ли? Докато нашите баби зяпаха сапунките и плачеха и раздумваха животите на Касандра и Освалдо, днес фейсбук успя буквално за месеци да вкара самите нас в един глобален (български) бразилски сериал. И всичко това го правим доброволно и всичко това е забавление за милиони младежи с изцъклени празни очи, чакащи поредния ивент или обсъждайки новата прическа на някоя съученичка. "Имам ФБ защото това ми помага да не загубя връзката с много от моите Познати", казват някой, но според мен това си е чиста заблуда, защото ако то дори и малко държиш да подържаш отношения с даден човек, винаги можеш да го направиш по стотици различни начини и не фейсбук ще ти припомни за отминалите дни, а самият жив спомен за дадения човек! Буквално преведено "книгата с лица" е създадена от братята aмериканци, за да могат те винаги да подържат егото си на връх Джумулунгма с най-многото "приятели" в списъка и с най-харесваните снимки, а нашата ценностна сметачна машинка, програмирана винаги да слага знак за равенство, между американско и модно, не престава да добавя центове към техните кЕсийки!

Дестинация: Мола... Или защо просто не забравим любимите места за среща и не отидем в мола? Ама те май всички са там, а? Звучи доста примамливо, цялото разнообразие е на едно място, няма нужда да се разхождаш в лятната жега или в зимния студ, та нали там има климатици и е толкова уютно, можеш да си прекараш с дни, дам с дни има си и закусвални и тоалетни, просто прекрасно.... и модерно! Затваряне в сграда ли чух, ами да и то не какво да е затваряне, това е затваряне в гигантска сграда! О, колко гениално, добре дошло за затлъстяващия със страшна сила български малчугани, и макДоналдс и магазини, и магазини, и кино, и кафета, и цялата тази "забава" под един покрив! Има по нещо и за майките, че и за бащите, преценено до последаната подробност, нека се изолираме хубаво от природата, да си караме металните кутии на четири колела и да не забравяме, че в мола винаги е весело и има какво да се прави. Ееех, да можеше и в селото на баба ми някога да има мол, тогава нещата щяха да се развият по доста различен начин!

За мен МОЛА е нищо повече от един огромен поклон пред властващия навсякъде консуматорски дух. Издигане на бетонни паметници на чошеката заблуда, мимолетни стъпки, траещи векове, защото колкото повече се затваряме в малките си килийки и колкото повече се кланяме на лъскавите си богове, толкова повече се отдалечаваме от природата и истинките човешки ценности!