Liputto - приказки

превод от английски: Любляна Димитрова

автор: Jakob Streit

На следващия ден тролът с мрежата отново седеше в пещерата си. Той беше доста отегчен. Издърпа няколко косъма от брадата си и започна да ги плете. Но тогава му дойде на ум: С тази плитка мога да завържа нещо в пещерата. Но какво? Той се промъкна  до езерцето и се огледа. Малка зелена жаба с жълто-златни очи седеше върху плаващ лист от водна лилия.
„Ще я хвана!”-прошепна тролът.
Той се приближи измежду тръстиките и хвърли мрежата. Малката жаба заподскача вътре. Не след дълго, тя беше вече затворник в пещерата, а крачето й беше захванато с дървена щипка. Тролът гъделичкаше жабата с малка пръчица, просто за забавление, докато жабата можеше единствено да се подмята жалко от една страна на друга.

Водното конче видя какво занесе тролът в своята пещерата. Точно тогава една пчела и една пеперуда седяха заедно върху лист от водна лилия. Говореха си за отвратителния пещерен трол. Водното конче се присъедини към тях и им разказа какво се беше случило преди малко. Трите същества обсъдиха как могат да се предпазят от ужасните деяния на трола. Изведнъж на пчелата и хрумна идея. Тя каза:

Забелязах силен таралеж до горските цветя. Целият е с остри бодли. Той ще запуши пещерата така, че тролът да не може повече да влезе вътре.

Другите намериха предложението за отлично. Пчелите открихаа таралежа и избръмчаха съобщението в ушите му.
След като разбра всичко,таралежът потръпна от ужас и каза:

Само да го видя! Ще ви избавя от този трол завинаги! Покажете ми пътя!

Той вървеше на бърз ход след летящите пчели. Входът на скалата беше нисък. Таралежът влезе пълзейки, като изпълни целия отвор. Тролът се сепна, когато пещерата стана много тъмна и изкрещя: „Изчезни от тук, гнил таралеж!”
Но това не обезпокои таралежа. Той дори отвърна със същото: „Махни се от тук веднага или ще изплюя остри бодли в корема ти!”
Тролът започна да трепери от страх. Таралежът му разчисти пътя. Тролът избяга и повече не бе зърнат. След това таралежът прегриза плитката и освободи жабата. Тя му благодари и скочи обратно в езерото, колкото можеше по-бързо.
Таралежът сдъвка на малки парчета мрежата, която тролът беше оставил и полегна да си почине. Помисли си:

Ще остана тук и ще имам добро убежище за през зимата.

На следващата утрин, когато слънцето изгря, жабата седеше на плаващия лист, а пчелата и пеперудата бяха върху бялата лилия. Златната рибка плуваше в кръг. Малката жаба разказа как таралежът ги отърва от трола и сдъвка злата му мрежа. Отново цареше мир и спокойствие в зеленото езерце. И от време на време жабата изпълняваше щастлива, крякаща песен,   откъм тръстиките.
Когато дойде есента, таралежът напълни пещерата с листа и се приготви да прекара там един приятен зимен сън.
Но къде бяха пчелите през зимата? Те спяха в своя кошер, настанен близо до този на тяхната кралица.
И къде беше водното конче? Пеперудата? Те предадоха грижата за себе си на Майката Земя, за да може през новото лято те отново да се възродят.

А къде прекара зимата малката жаба? Тя се зарови надълбоко в езерната кал, за да прекара там зимата и за да може, когато дойде пролетта, тя да кряка свежа и нова!