Неделя, 20 Май 2012

Avatar
Липуто и стъпканата теменужка
Четвъртък, 03 Март 2011 22:05
Написано от Dogsgroumma
(1 - гласували)

Liputto - приказки

превод от английски: Калоян 8А СОУ "Максим Горки"
автор: Jakob Streit

 

trolllll3Липуто започна пролетта с радостно настроение. Беше толкова щастлив, че от време на време подхвърляше шапката си нависоко, във въздуха. Той излезе от шубрака в края на гората, застана мирно и се заслуша в света. Какво беше това? Близо до пътеката, той чу тих, тъжен глас.

-Ох, боли! Тези човешки крака! Ох, боли! Тези човешки крака!

Липуто се вгледа по-отблизо и съзря малко растение с настъпано цветче. Беше теменужка.

- Нещо не е наред ли? – попита Липуто. – Та ти си напълно сплескана.

- Появи се човешки крак и ме настъпи, – отговори теменужката.

Липуто се наведи към нея и каза:

-Аз ще ти помогна. Мога да връщам корените и листата по местата им.

 

Той започна да разравя земята с пъргави пръсти и да притиска листата. Донесе вода от малкото поточе и даде глътка на растението.

- Какво мирише толкова хубаво тук? – попита Липуто.

- Цветовете ми изпускат парфюм, скъпи гноме – каза теменужката.

Липуто искаше да доближи носа си до малката теменужка. Той свали шапката си и легна до нея. Носът му стана леко син от аромата. Беше невероятно! Той не забеляза, че човешкия крак се връщаше обратно по пътеката. Но когато кракът вече беше стигнал почти до него, гномът дочу стъпки и тътрене. Забравил да си сложи шапката, той погледна крака. В действителност те бяха два и над тях имаше дълги кафяви пръти, по-нагоре нещо синьо, а на върха – кръгла глава. Имаше широко отворена уста, беше шокиран с ококорени кръгли очи. Човекът стоеше там, сякаш беше пуснал корени на място. Липуто осъзна, че е забелязан. Хвана бързо шапката и си я сложи. За човека, той изчезна мигновено.

Момчето на фермера, с кафявите гащи и синьото яке се огледа. Но не видя никакъв гном, въпреки, че беше толкова близо! Колко странно!

Същата вечер, преди да си легне, момчето каза на майка си:

- Мамо, днес видях истински гном, на края на гората. Това е истина, както е истина, че се казвам Джон.

- Да, - каза майка му. – Имал си късмет! Те рядко се показват по това време на годината.

Жената на фермера знаеше много добре, че елфите и гномите наистина съществуват, защото като малка й се беше случвало да ги зърне, понякога.

крайче Undecided

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови