Liputto - приказки

превод от английски: Живко 8А СОУ "Максим Горки"

автор: Jakob Streit

Един ден едно водно конче седна на листо от водна лилия в езерото, където живееше златната рибка. Бялата лилия ухаеше чудесно. Водното конче се надигна и литна от цветето. Разперило криле, то разнасяше аромата му из въздуха. Когато се умори, водното конче се спря, за да си почине отново върху зеленото листо.

Чак тогава златната рибка изплува, показа главата си леко над водата и прошепна на водното конче: „Познаваш ли трола с мрежата? Той винаги се опитва да ме хване. И до ден днешен комарите ме информират, когато тролът се промъква до езерото, но сега те отлетяха за блатата. Можеш ли, скъпо морско конче, да бъдеш мой шпионин и да ми съобщаваш, когато тролът идва насам?”

Морското конче отговори: „Разбира се, че мога. Имам време за това. Аз също не харесвам трола с мрежата. Веднъж се опита да ме хване като хвърли мрежата си по мен, но аз успях да се измъкна светкавично бързо."

След обяд водното конче забеляза трола да обикаля наоколо, затова отлетя при златната рибка. То се снижи толкова ниско, че крилата му докоснаха водата като образуваха малки вълни. Златната рибка разбра, че трябва да се скрие. Тролът не намери рибката, въпреки че много пъти ходи до езерото.

Един ден водното конче реши да прелети над блатото, за да си поиграе с тръстиките.

Веднага след като кончето се махна от езерото, тролът пропълзя с хитрост до там. Нямаше кой да уведоми златната рибка. Той хвърли мрежата, докато тя си подскачаше във водата; напъха я бързо в тъмния си джоб. Малката рибка се почувства слаба и болна. Тя не можеше да прави нищо друго освен да трепери. Когато се върна в пещерата , тролът пусна рибката в чашата с вода и сложи камък върху нея. След това легна по корем на пода пред чашата и започна да я гледа. Тролът се плени от гледката как златната рибка се извива във водата и удря главата си в стените на чашата. Като се нагледа, той излезе да се разходи в близката гора.

Малко по-късно водното конче се върна при езерото. Въпреки, че търси дълго златната рибка, то не я намери. Една жаба изкряка: „Тролът я взе.”

Водното конче си помисли:

Знам къде е пещерата му. Ще отида да погледна.

То отлетя за пещерата светкавично бързо , но тролът го нямаше. Кончето влезе предпазливо в пещерата и видя затворената рибка. Но то не можеше да махне камъка над чашата, в която рибката се извиваше. Водното конче реши да повика гарвана Кроу-Кроу. Той беше много силен и можеше да помогне. Кончето долетя до дъбовото дърво, където гарванът често си почиваше и за щастие, този път той беше там. Морското конче избръмча край главата му и каза:

Крау-Крау, можеш ли да ми помогнеш? Тролът е затворил златната рибка в пещерата. Трябва да я освободим.

Гарванът каза: ”Ще дойда. Заведи ме до пещерата. Веднъж тролът се опита да ме хване в мрежата си, но тя беше прекалено малка и аз успях да избягам.”

Гарванът и водното конче отлетяха заедно към пещерата. „Уууф, ЪЪЪх!” И Крау-Крау успя да махне камъка.

Водното конче каза: „Малка рибке, гарванът ще те отведе до езерото, не се страхувай, той не яде риби.”

Рибката се остави на гарвана да я сложи в човката си. Той я отведе до езерото и я пусна във водата.

О, колко е хубаво, че се върнах и плувам всред това очарователно зелено езерце! – каза златната рибка.

Когато тролът се завърна в пещерата, веднага установи какво се е случило. Той нервно хвърли чашата и тя се разби в една скала. Но той никога не разбра как рибката се беше измъкнала.

конец