Първа приказка

Имало едно време едни много мъдри хора. Те имали една фраза: „Добре е с мен, добре е с моята душа”. Тази фраза им давала сила в моменти на трудност, в моменти на безнадеждност и дори когато умирали, те търсели всеки път упование именно в себе си, в дълбините на своята душа, където има сътворена една царствена магия. Коя е тя? Но тъй като това е магия, може би всеки един от нас ще си отговори по свой начин на въпроса, коя е тя.

И така, най-старите жители на Земята, античните туземци са почитали планетата, смятали са я за баща и майка, за извор на всички добри неща. Тя им дарявала храна, както от гората, така и от полето /лов, сеитба/. Доставяла им вода, давала им подслон, дори и тогава, когато изглеждала, че е сърдита. Хората от древността открили, че е възможно да се получи равновесие чрез даване и получаване в природата. Нещо като да посетиш приятел, на който носиш подарък; така Земята, наричана от тях Гая, винаги е получавала подаръци в замяна на молбите, които хората отправяли към нея. Те се отнасяли към Земята като към живо същество, което има съзнание, дарявайки, те всъщност установявали равновесие. Ако вземали нещо от Земята, те й дарявали нещо в замяна, нещо малко, но нещо което им принадлежало. По този начин се извършвал обмен на енергии между човека и природата Майка-Земя.

Нека кажем така: Гая е енергия, енергията на планетата Земя. Гая е чувствителна, съзнателна. Гая има вродена интелигентност, следователно тя има интелигентен разум, който „знае” за нас. Тя е способна да говори по различни начини, да разговаря с нас. Един от тези начини е чрез Хрониките или Записите Акаша. Ако попитаме Гая какво е това, тя ще го определи като жизнената сила на планетата. Хрониките включват всичко що е живо, всичко което ние дори не подозираме, че живее. Сега обаче ще разкажем за Хрониките на Гая за човека във връзка със Земята, за сътрудничеството на Гая в човешкото изживяване на духа, за факта, че нещо се върти около човека, че това нещо е смисъла на съществуването на цялата планета.

И така, съществува система за поддържане на записи /регистър/ на всеки, който е роден на Земята. Но защо? Нима е толкова важен човекът? Нима има значение всеки един от нас? Да, има! Защото, всяка човешка душа, която пристига на това място, наречено Земя, отбелязва различие със своята уникална енергия, която реално се намесва и променя жизнената сила на Гая. Затова, когато тази душа пристигне, Гая създава регистър и много други неща, едно от които е Пещерата на Сътворението.

В дълбините на Земята има една пещера, която никога няма да бъде намерена. Тя има триизмерни характеристики, които я свързват със Земната реалност, но също така тя е и многоизмерна. Пещерата на Сътворението е единственият физически обект на планетата, който е, така да се каже, пространствен хибрид, т.е., има триизмерни качества, които ние бихме могли да видим и разберем, ако бяха видими за човешкото око, но те не са и няма да бъдат. На това многоизмерно място се съхранява информацията за всеки един от нас. Нарича се Пещерата на Сътворението или Акашови Хроники. Всяка душа от Пещерата е уникална и регистрирана метафорично, като лента в една кристална структура, която запомня вибрациите на всички нас. Така че когато идваме на планетата за първи път, вече има изградена за нас една кристална структура, която ни чака. Докато живеем на Земята, Гая и цялата система „знаят”, че ние сме там. След това, когато преминаваме от другата страна на завесата /или в отвъдното/, отново посещаваме Пещерата и там ни се добавя кристалната структура на енергията на всичко, което сме направили през своя живот. Ние си тръгваме от Земята, но кристалната структура, с цялата информация за нас, остава в Пещерата. Енергията остава, за да се превърне в част от съзнанието за жизнената сила на Земята от този момент нататък. Когато отново се връщаме на Земята, за да живеем нов живот, с ново име, преди да стигнем до родовия канал, от където ще се появим като бебета, към кристалната структура ни се добавя нова лента. Това е същата душа, но сега вече има лента или запис №2. Тъй като всичко това се развива на планетата, Пещерата „знае”, че ние идваме тук и си отиваме и ще активираме лентата всеки път, когато се връщаме. Някои души имат по 1000 записа. Но регистрите не са чак толкова много, както бихте си помислили, защото всъщност те са един за всяка душа, а не за всеки живот. Така че Пещерата е запълнена; тя е свещена, тя е запечатана завинаги.

следва продължение...