Казам се Деница Пенева, на 27 години. По думите на майка ми рисувам от преди да се помня, макар че за онова време надали въпросният глагол е особено удачен.

Общо взето е било леко несъзнателно и малко без да искам, но слава Богу добри хора имали куража да се преборят с ината и мързела ми и да ме завлекат (буквално!) на уроци по рисуване. Откакто започна съзнателният ми живот, винаги съм се занимавала с това, но в различни сфери (отново малко без да искам) - моден дизайн, графика и в момента - научна илюстрация. Разнообразието е хубаво нещо, особено що се касае до всички видове изкуства. А комбинирането по между им, според мен, е още по-добро. Заради това, сред нещата, които ме карат да виждам картини, са музиката, киното, литературата, танцът. И много други, но те са на втори план.

Рисуването е моето хоби и моята работа, което ме прави един щастлив човек. Талантът тук няма никакво значение, просто това е нещото, с което винаги съм и продължавам да се занимавам, единствено, защото ми доставя огромно удоволствие. А пред него дори мързелът и инатът нямат шанс.

И така, ето го и Радо. Ама ху из Радо? Еми аз съм Радо, студент драскач в факултета по изобразително изкуство в В.Търново. Драскач, драскач ама колко точно.. кой да ти каже, ама знам едно и то е че обичам да драскам. Хората ще си кажат как така ?

Еми ей така, с молив, като да рисуваш е... ама не баш.

Та роден съм в град Габрово, през 1990 г. ..два дена преди нова година..та от тогава до сега всеки ден-празник. Първите ми творчески напъни бяха естествено по стената в хола когато бях още много, много малък. С годините се ориентирах за това какво изкам да стана....художник, ама това като порасна, за сега съм просто драскач. Пристрастен съм към фотошопа, та за това и тази година записах графичен дизайн. Като цяло рисувам с помоща на компютъра, но и молива върви наравно с него.

Както всяка рисунка и художника се създава от нещо просто в началото. А аз тепърва съм поел по невероятния път водещ до изкуството на зрелия художник. И пак аз съм едва прекрачил прага към един нов и вълнуващ свят. Изкуството за мен е провокация, към това и се стремя.

.... Каза Радо драскачът от Габрово.

Здравейте, аз съм Ирена Вайбл и съм родена в гр. Русе. На 21 години съм и следвам Промишлен дизайн в Русенски университет "Ангел Кънчев".
Рисувам от 4 годишна, първоначално ми беше хоби, помагаше ми да разпускам и да развивам въображението си, докато в края на 12-ти клас не реших, че искам да е нещо повече от развлечение. Винаги съм била привлечена от графиката и рисуването с молив, по-късно обаче започнах да се занимавам и с дигитално рисуване.
Самото рисуване според мен се учи, стига да си достатъчно упорит и да си готов наистина да се учиш. След това вече идва един момент, в който единственото, което има значение, е таланта.
Винаги съм харесвала този начин на изразяване, чрез образи, цветове, и съм влагала много емоция и душа в творбите си. За мен една картина казва много повече отколкото хиляда думи, затова и една истински силна творба е тази, която може да обърне целия емоционален свят на един човек.