Преди няколко дена Walk2help стартираха пета поредна кауза. За тези, които не знаят с какво точно се занимава сайта ще обясня с няколко думи. Идеята е освен да се накарат хората да тръгнат по улиците, но не със своите автомобили, а със своите "кракомобили", с което ще помогнат не само на своето здраве, но и на текущата кауза. Нужно е само да имате смартфон (за сега с Win Phone 7 или Андроид) и да си инсталирате съответното приложение и то само ще отчита извървяните от вас километри. След това те ще се добавят в обшата сметка. Например за последната кауза са нужни 2500 извървяни километра. Случи ли се това, дадения спонсор прави обещаното. Лично на мен идеята много ми допада, но за жалост нямам още такъв телефон и не мога да се включа. Бих го направил с голямо удоволствие. Ето защо апелирам към хората със смартфони, да тръгнат и да спестят на своята любима Земя някой килограм въглероден диоксид. Когато всеки направи по малко, но от сърце, тогава ще даде пример и на другите!

Ходете, за да помагате!

20:00 часа, Culture Beat, София. Тошка Иванова представя книгата си „Позитивно“. Трябва да призная, че бях страшно приятно изненадана, когато чух, че тя ще издава книга въз основа на блога си(http://hepatitis-minded.blogspot.com/).

Първият път, когато попаднах на блога на Тошка или altair – както е известна в интернет пространството – се случи преди около две години. Беше късно вечерта и аз се ровех в мрежата от скука. Тогава ги намерих, „Размислите на един заразен човек“, както е подзаглавието на блога. Не можех да се откъсна от него до 3 часа сутринта. Бях зашеметена от увлекателния начин на писане на тази жена, болна от Хепатит С. Всичките й малки, автобиографични истории бяха до болка истински, прекрасно разказани и същевременно ужасни. Ужасни, защото тя описваше трагедията на своя живот. Неимоверните усилия и борбата за живота си.

ОТ АДВЕНТА ДО 6 ЯНУАРИ И СВЕТИТЕ НОЩИ

Указания на Рудолф Щайнер, получени от Херберт Ханх

ТРИМАТА ЦАРЕ - ВЪЛШЕБНИЦИ

(ТЯХНАТА САМОЖЕРТВА И НЕЙНОТО ИЗРАЗХОДВАНЕ)

ОТ АДВЕНТА ДО 6 ЯНУАРИ

АДВЕНТ:  За търсача на светлина, във времето на Адвента, съпротивите, които той среща в живота трябва да бъдат един специален пробен камък. Той трябва винаги да се старае да отделя личността от нещото, тъй като страданието и трудностите са изпратени като изпитания, а хората чрез които се случват тези изпитания, са само средства. Ние трябва да се замесваме във всяка ситуация спокойно, да бъдем сериозни, да не се губим. Съдържанието на големия копнеж в това годишно време е да се включи божественото де факто,(състоянието на раждане), а не да се изживява то само като изключителни условия.

Всичко, което е свързано с онова, което съставлява земната временна личност трябва да се отстрани. Трябва да застанем срещу другите с цялата откритост на дете, напълно релаксирани (ненапрегнати, спокойни). Трябва да загърбим всичко което е мърморене и мнение, спор, раздразнение, яд, всичката тази баласт. Преди всяко голямо честване, съществува възможност да победим нещо вътре в себе си.

4и4овци поздравява всички с пожелание да бъдем една идея по-добри не само на Коледа. Това е едно много специално стихотворение на Петя Дубарова, изпълнено за нас:

01:33 Седя в леглото, а на стола до мен има купчина книги, накланящи се заплашително. Не ми се спи. Знаех си, че не трябва да пия кола. След това два дена не мога да заспя. Егати нервната система. Прозорецът е отворен. Дори посред нощ жегата не спира да те блъска в главата.

02:04 Чува се равномерното дишане на баба ми в другата стая и предсмъртната агония на хлебарката в ъгъла. Гледам невиждащо към купчината стари списания до леглото – някакви български боклуци, Кейт Мос пали цигара, разни татуирани мадами. Но това най-отгоре е ново, не съм го чела. Протягам ръка да го взема и железата в леглото изскърцват.

На светлината на нощната лампа разлиствам последния брой на L’europeo. Изданието е юлско и тематично е посветено на Джулая – морнинг, абенд, вечер. Нямах намерение да си го купувам. Простете скъперничеството ми, скъпично ми се видя. Нищо, че досега съм дала баснословна сума за книги на Агата Кристи и нов чифт 13-сантиметрови платформи. Не, не съм го откраднала. Просто имам приятелка*, на която не й се свидят парите. Както тя обича да казва “Парите са преходно нещо”. Ще те видя, скъпа моя, като мизерстваме в студентски град и ядем боб от консерва.

Това е малкият живот в малката миниатюра. Малките човечета си вървят по чистите улички и си мислят за някакви неща, които им са се случили. Пожарната кола бърза да загаси поредната забравена цигара, превърнала се в грандиозен пожар, а старата жена се подпира, грохнала, на дървения си бастун и си спомня отминалите времена.

Колко е хубаво да гледаш огромния град в миниатюра и да съзираш в него толкова много красота. Вървиш и дочуваш щастливи майки с колички да тичат подир децата си. Всеки нов ден вдъхва желание за живот у хората, а ти продължаваш да наблюдаваш. Вглеждаш се във всяко едно цвете и всяко едно стръкче трева и откриваш заряда на природата, скрит в миниатюрата на града.

Всички са се загледали в бъдещето, кроят планове, живеят за години напред. Дори бих казал живеят години напред в бъдещето. И то не с летящ DeLorien, както във филма Back to the future, ами с помоща на банковата система. Един 30 годишен кредит и изведнъж започваш да работиш за 2025, когато тази схлупена къщурка с две липи отпред, може пък да е твоя... а може и да ти я вземат до тогава, затова

Недей дочаква и зори, върви ори, ори, ори!

А има една част от населението, съвършенни мазохисти, в желанието си да заменят ръчнопроизведените(и то в ЕС!!!) от естествени материали цървули на дядо си с китайски "немски" маратонки с три черти, те влизат тотално във филма. Цял живот спестяват за все по-висша и по-висша цел - кола, апартамент, образованието на децата, апартамент за децата, да инвестират в бизнеса, да имам, да имам още.

Някой забелязал ли е пикаещото момченце, което е пресъхнало в старозагорската градска градина? То си стои там спокойно и на никого не пречи. Наподобява своя малък събрат от Брюксел и чака някой да му пусне водата. Аз пък реших да го поснимам, да го приема за модел и да докажа, че и нашия прекрасен град по нищо не отстъпва на белгийската столица. Това трябва да бъде началото на поредицата за града под липите.

Та и в Брюксел съм бил, ама там постоянно се тълпят хора около бронзовата склуптурка. А в Стара Загора никой не го забелязва този застинал малчуган. Може би това се дължи на факта, че западноевропейският му колега е включен чрез маркуче и извършва непрестанен процес по освобождаване на напрежението, а нашия другар само си стои и чака. Даже, ако по-възрастната част от съгражданите си спомнят, заплашително стоящият символ на чешмичката в градината стоеше и преди там, последва известно отсъствие и ето че сега отново краси мястото, където хиляди старозагорци отуляват жаждата си.

Основното значение на тези две думи е "епичен провал". Но какво точно значат те в устите на тийновете? Ами какво да значат? Точно това, което е си пише . Нищо итересно на пръв поглед, но ако се замислим: Защо всичко, което думат младите трябва да е гръмко и сякаш Берлинската Стена пада за втори път и сякаш морето се отмества и прави път на Мойсей с неговите спътници. Не може ли цветущите изрази да са по-скормни? Ами май не ?!! За жалост, тогава няма да са така звучни и гръмки и никой няма да ги харесва и използва.

Аз например бих използвал изрази като : несполука, липса на моментен късмет, неуспех, жалко и тем подобни. Сега даже се загледах в гуугле и се оказа че има сайт с такова име. Там се показват най-различни световни, епични провали и се коментират. До къде е стигнал света? Той не е едно глобално село, той се е превърнал в един квартал на София...

Кой прав, кой крив, но самото словосъчетание си идва от древния гръцки епос. Трябва да ни навежда на мисълта за нещо продължило много дълго във времето, нещо, за което се носят митове и легенди и старите хора споменават с възхищение и страхопоитание. Случвали са се велики битки и знайни и незнайни войни са загивали по полетата на смъртта . А те младите не знаят за какво говорят, за тях всичко е епично, за тях всичко е провал ( тук има една забавна снимчица на това как не се отвяря кисело мляко с бонбонки! ).