Във времето, когато учениците и още повече учителите гледат как по-набързичко да се доберат до края та учебната година, как час по-скоро да завъртят шестиците, да замажат двойките, да претупат преговора и всички вкупом, през глава, да ударят ключа на класната стая и се втурнат към спасителната ваканция, аз ви казвам: Омръзна ми, не мога повече да търпя положението в училище, писна ми от глупости, писна ми да съм безпомощна, безгласна мижитурка. Всички, които се въртят в тази сфера, би трябвало да ме разберат. Но вече това не ме интересува. Кой каквото си иска да мисли или да не мисли. Аз започвам по същество, по-първия и най-важен въпрос ЗА ДЕТЕТО, най-истинският, най-големият човек! Който иска, нека зареже другите "работи", да остави за малко собствената си персона и насочи, най-накрая, вниманието си към детето, към неговата реалност и се замисли:

• Ранното детство - от 0 до 6 годишна възраст

Първото нещо през което минава човекът, след като се роди, тук, на Земята, е ранното детство - от 0 до 6 годишна възраст. Малките деца са изцяло отдадени на своето обкръжение: поглъщат света основно чрез сетивата си и отговарят чрез най-активната форма на познание - ИМИТАЦИЯТА. Имитацията е способността да се идентифицирате с близкото си обкръжение, посредтвом активна воля. Всичко- раздразнението, любовта, радостта, омразата, интелигентността, глупостта - всичко достига до малкото дете чрез тона в гласа, чрез физическия контакт, чрез телесния жест, чрез светлината, тъмнината, цвета, хармонията, дисхармонията. Тези влияния се всмукват от физическия организъм, който в тази възраст се формира и го засягат за цял живот. Тези, които се занимават с малко дете - родителите, учителите в яслата и градината, имат отговорността да създадат обкръжение, което да е достойно за имитация, тъй като детето имитира, без да диференцира, т.е., имитира всичко наред. Така че заобикалящата среда трябва да предлага на детето изобилие от положителни елементи за имитация, възможност за творческа игра. Развитието на физическия му организъм се поддържа от основната активност на детето. Отклоняването на енергиите на детето от тази основна задача, за задоволяване на преждевременни интелектуални намерения, го лишават от здравето и жизнеността, от които то ще има нужда през бъдещия си живот. Подтиквайки го към интелектуална активност на тази възраст, се постига, в дългосрочен план, отслабване на умствените му способности и на практическата интелигентност, които в последствие трябва да се развият. В детската градина децата готвят, преобличат се, правят се на бащи и майки, царе и магьосници, пеят, рисуват, оцветяват. Чрез песни и стихотворения се учат на езика; учат се да играят заедно, слушат приказки, гледат куклен театър, месят хляб, готвят супа, моделират с глина, строят къщи с блокчета, кубчета, плат или дърво. Да се отдадеш напълно на такава работа е най-добрата подготовка за живота; това развива способността за концентрация, интерес и трайна любов към обучението.

• Средно детство - от 7 до 13 годишна възраст.

Когато децата са готови да оставят детската градина и да влезат в първи клас, те жадуват да изучат живота за втори път. В предишния си етап те се идентифицираха с този свят като го имитираха, сега, на едно по-съзнателно ниво, те са вече готови да го опознаят, но този път чрез ИМАГИНАЦИЯТА, въображението - тази необикновена способност на човека за опознаване на света, която ни позволява "да видим" една картина, "да чуем" една приказка, "да отгатнем" значението на привидното.

В началното училище, задачата на педагога е да преведе всичко, което детето има нужда да научи за света на езика на ИМАГИНАЦИЯТА /въображението/, езикът, който е много сполучлив за възрастта и отговаря на интелектуалния анализ, който пък е подходящ за възрастните. Завещаното от минали епохи като традиционни приказки, легенди и митове, които отразяват живота чрез притчи /алегории/ и образи, могат да бъдат неизчерпаем трезор от знания и мъдрости, помощник  на учителя, от който той може неограничено да се ползва. Видяни чрез имагинацията, природата, светът на числата, математиката, геометричните форми, практическите упражнения, са храна и напитки за душата на детето; четирите аритметични действия, например, могат да бъдат въведени като герои от театрално произведение, което децата от първи клас ще представят с eнтусиазъм, давайки израз на своите темпераменти. Всичко, което се насочва към имагинацията, се преживява истински, възбужда и активизира чувствата, то се научава и запомня. Годините в началното училище са моментът, в който се възпитава "чувстващата интелигентност". Чак след настъпване на физиологичните промени през пубертета, който отбелязва края на втората голяма фаза от развитието, имагинативното обучение претърпява метаморфоза, за да се появи като рационална и абстрактна способност на интелекта.

• Юношество - от 14 до 21 годишна възраст

По време на цялата славна турбулентност на юношеството, личността отбелязва своята независимост и търси да изследва света за пореден път, по различен начин. В нейната съкровена същност, младата личност, човешкото същество, което е било ръководено през ученическите години, започва тихо да узрява. В крайна сметка ще се появи индивидът. Това основно същество не е продукт нито на наследствеността, нито на обкръжаващата среда: това е проявление на духа. Не сте чували за духа? Има някои неща, които умишлено се прикриват. Почвата, върху която той се утвърждава и в която той спуска своите корени е ума, разума, които посредством волята и чувствата е дал плод и това е ясна мисъл, придружена от опит.Според народната традиция, това е този който става "пълнолетен" на около 21 год. и който вече е готов да започне истинската работа по обучението - своето обучение - което отличава възрастния от юношата /тинейджъра/.

Обучението, към което аз се стремя с цялото си същество и искам да прилагам от тук нататък в практиката си може да се опише като една възходяща спирала; с израстването и помъдряването си, децата се свързват с изучаваните предмети от различни нива на своите опитности. Все едно, че всяка година достигат до нов прозорец по възходящата спирала, през който те наблюдават света през лещата на изучаваните дисциплини. Целта на обучението не е те да станат професионални математици, историци или биолози, а да събудят и открият способностите, от които човек се нуждае, за да се развие хармонично и пълно.
Изкуството и практическите занимания играят основна роля в обучението на децата от първия до последния курс. Те не се считат за второстепенни предмети, напротив - те са основни елементи в развинието и израстването на учениците. Човекът, според тази педагогика не е само ум, но също и сърце и крайници, т.е., той е и чувство и воля, освен интелект. За да се избегне израстването на едностранчиви личности, с разклатено здраве, атрофирали чувства и неспособност да проявят воля, тези способности трябва непрекъснато да се упражняват, да се подхранват и направляват. Точно за тази цел изкуствата и практическите дейности са най-полезни, упражнявайки не само сърцето и ръцете, но и по един реален начин и ума. От друга страна изкуството не е просто рисуване, музика и.т.н., то е част от преподаването на всички предмети. Преподавателят трябва да преподава по артистичен и имагинативен начин, ако иска да бъде забелязан и оценен добре от учениците. Децата, които са работили по време на своето обучение с цветове и форми, с тонове, музика, театър, език, с глина, с дърво, с восък, с акварел, с вълна, с пръст, с растения, не само са работили творчески, активирайки, избистряйки и засилвайки своите емоции, но са и приложили на практика своето мислене и чувстване, приложили са воля.
Това е стремежът на тази педагогика: да подпомогне израстването на цялостния човек; неговия ум, неговото сърце и неговите ръце!

Изводите се налагат от самосебе си:

• От 0 до 6 годишна възраст детето имитира - майка си, баща си, средата в детската градина или улицата;
• От 7 до 13 годишна възраст детето има нужда от авторитети, от които да се ръководи, които да слуша и уважава. Това са, разбира се, родителите в къщи и учителите в училището;
• От 14 до 21 годишна възраст младият човек търси герой. Този герой може да бъде положителният, но в повечето случаи се търси и подражава на отрицателния. Герои в наше време, колкото искаш: може да е някой съученик от класа; може да е известен певец, група, артист или фолкзвезда или шоумен, политик, мафиот, супермен и.т.н.

Заключение:

Така както стоят днес нещата в училище, не може да продължи. Постепенно, но бързо и решително трябва да се премине към нов начин на обучение, към нов подход, на основата на нова философия, която най-общо може да се определи като педагогика за интегралния/цялостния/ човек, обучение, което расте заедно с обучавания, училище за освободения човек "АЗ СЪМ".

И тъй като днес е 2 юни, денят на Ботев, предлагам първия учител, който преди това е бил отличен ученик в това училище, разбира се, да бъде имено той - Христо Ботев!

Хаджи Димитър

Христо Ботев

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!

Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, зесмена!

"Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!

Творбата е печатана за първи път във в. "Независимост", 1873 г. Кога точно е създадена, не се знае. Захари Стоянов по спомени на съвременници твърди, че Ботев я е декламирал дълго преди публикацията. С малки поправки стихотворението е публикувано в "Песни и стихотворения".