И така, отседнал съм кротко на брега пред едно ведро чисто море в крайбрежно ресторантче, което тук наричат "чирингито". Пред мен, на самия бряг, в пясъка, в направена за целта лодка, върху разгоряната розово-жълто-червена жар, разположиха току-що извадени от морето риби, които съвсем бързо щяха да заемат местата си в чиниите на тук-там срещащите се като мен клиенти. Сервитьорът вече ми беше донесъл една ледено-студена бира и моето щастие, да ви кажа, нямаше край.

Някъде по света, в момента е студ и тъма, но тук, където бях аз, слънцето грееше, птичките чуруликаха влюбено, храстите разцъфтяваха, беше пъстро, узрелите портокали по маслено-зелените дръвчета се открояваха със своето съвършенство. Аромата, с който изпълваха крайбрежния живот, беше неописуем.
Докато чаках да се изпече на жарта моята порция от деликатесни морски обитатели, реших да отида и докосна брега и вълните, които привличаха моето внимание с плясъка си и с едно спокойствие, което ме обземаше все повече и повече.
Водата наистина беше кристална, а по мокрия бряг се очертаваше ивица от отделени от морето миди и охлюви и които бяха толкова дребнички, че аз в началото не можех добре да различавам. Имаше също и страхотни цветни камъчета. Започнах да ги събирам, без да се бавя. Събирах ги с настървение и ги пъхах в джобовете си, както бяха мокри, с пясъка, без да ми пука от нищо.
Наслагах ги в картонени кутии и така ги пренесох със самолета за България. Вечерта, когато ги изплакнах на течаща вода, изсуших и разстелих върху масата в хола аз и Емо от нашия клас, който ми беше дошъл на гости, си дадохме сметка, че това бяха едни неземно красиви образования, седефени мидички, многоцветни кристализирали камъчета, неописуемо съвършени форми на перлени охлювчета и други черупки и същества.
Донесъл съм и много снимки и филми, ако искате, мога да ви ги покажа...