Най-после ще мога да си отспя. Този месец сме втора смяна. Закърпвам криво-ляво училището след обяд, избутвам тия досадни часове по езика, след което се прибирам за малко в къщи, да взема един душ, да се освежа, да хапна нещо на крак, приготвено от бабчето и хайде към кръчмата.

Там са истинските приятели, там е купона! Поръчвам си едно питие, запалвам цигара и казвам на Емо нещо от сорта: Пич, навит ли си да ходим на хижа този week-end?

Каква смехория! Въведоха моля ви се вечерен час. Кой  ли им обръща внимание? Изкарваме си културно в кръчмата до 12, след това отиваме на дискотека.

Нямам проблем  да се върна в къщи някъде към сутринта. Бабето отдавна спи.

Лягам си и аз,

Петър.