Започна се и тази година, ей! Пак отначало, този път  в езиковата гимназия. Пет години ще киснем там. Ужас! И никак не е забавно. Първата година е едно и също: писане на думи по десет-двадесет пъти, повторение, произношение. На мене това вече започва да ми идва до гуша.

Такова зубрене на език е пълна скръб. Дали не мога да отида следващото лято на гости на майка ми в Швейцария и съвсем набързо да науча езика. Тя там е с друг мъж, не е баща ми де, но много си е готин човека, защо да не ме посрещне в къщата си за някой и друг месец? Пък като се върна в България догодина ще видите колко ще съм напреднал. С приятни хора, на готини места ще съм бил. Това е работа, а не като сега да ставам по тъмно да ходя на даскало при ония там. Е хайде, че пак взех да закъснявам. Пак ще ми пишат не извинено отсъствие.