|
Добро утро,
Започна се и тази година, ей! Пак отначало, този път в езиковата гимназия. Пет години ще киснем там. Ужас! И никак не е забавно. Първата година е едно и също: писане на думи по десет-двадесет пъти, повторение, произношение. На мене това вече започва да ми идва до гуша.
|
|
|
Най-после ще мога да си отспя. Този месец сме втора смяна. Закърпвам криво-ляво училището след обяд, избутвам тия досадни часове по езика, след което се прибирам за малко в къщи, да взема един душ, да се освежа, да хапна нещо на крак, приготвено от бабчето и хайде към кръчмата.
|
|
Ако знаете от къде се връщам и къде бях!
Ами бях на един морски бряг. Голям късмет извадих, защото това не се случва всеки ден. Наистина, крайно време беше да се махна за малко от това скапано училище. И понеже това си го мислех често, то взе че ми се случи!
|
|
Госпожата ни припомни, че в края на учебната година ще има изпит по езика, уж, нали сме езикова паралелка. Казвам на ужким, защото излиза, че в България повечето неща се правят на уж, тъй като ни казаха още, че то щяло да бъде като изпит, но не съвсем; предишни години имало и устен, но тази няма да има;
|
|
И за какво беше това иди си-ела си цяла година? Две думи на езика не мога да обеля. Оня ден имахме посещение от посолството; говорят ни хората на езика, задават ни някои въпроси, а ние, класа, се хилим и пулим, правим се че нещо разбираме; госпожата се черви, подбутва ни да се включим и ние в разговора, ама не би. Това е то, резултата - почти нищо. Хайде, по-скоро да свършва това чудо, че да си ходим.
Това лято смятам да си упражня езика някъде на живо Пък догодина ще видим. Стрували си такова училище?
|
|
|
|
|
|
