Отново съм аз, Косьо, по прякор Косерът. Да ви кажа, май не е чак толкова скучно в училище. Могат да се направят много неща. Например, да се ядоса даскалката. Ей, голям кеф, ви казвам. Оня ден брадата и се разтрепери, без малко да заплаче. Ха, ха! В нейния час, аз раздадох по едни хубави карти на момчетата. Точно за една четворка сме. Тя ни прави забележка да спрем. Ние се извиняваме, казваме добре, прибираме картите под чина. Тя започва да предава урока. Ние обаче вадим отново картите и продължаваме играта. Даскалицата ни поглежда умолително, ние се правим, че не я забелязваме.
чети>
Коментари
П.П. Оправдавам си никнейма.
RSS на коментарите по тази тема.