Има едно царство, напълно неизвестно за нас и различно, от всичко което познаваме, което всъщност непрекъснато се намесва в нашия живот, царството на Съдбата, което съвременният човек все още няма предвид, защото всъщност той насочва погледа си към това, което се случва, а не към онова, което се отстранява или избягва непрекъснато в неговия живот. То остава винаги неизвестно и скрито за него.
Косер, ти продължаваш да си жив на този свят, защото твоят живот и твоята съдба са обвързани със животите и съдбите на много други хора.Съвсем друго щеше да стане, ако скалата те беше настигнала. Ако се опитаме да обясним случая с природните закони, никога няма да стигнем до извода, че тук е намесена Съдбата. Разбира се, че можем да кажем, че поради земната гравитация се е откъснал този надвиснал над пътеката камък и че по чиста случайност си се разминал с него.
Човекът е устроен така, че не обръща внимание на онова, което Не му се случва, не се интересува от онова, което би могло да му се случи, ако не беше му се случило преди това нещо друго. И това нещо друго, той никога не забелязва, че е Съдбата Му - неговата съдба, която ако той се вслушва по-често и по-внимателно в шепота на сърцето си, както в случая си направил ти, Косер, винаги ще бди над него и ще го насочва към истинската пътека.