Да ви кажа честно, това училище не ми вдъхва надежда. Много народ се опитва да го организира, като почнеш от министерството и стигнеш до самите ученици, че дори и да вземем лелките, които след всяка смяна се опитват да изринат купищата с боклуци, целенасочено произведени от въпросните възпитаници. Преди известно време бяха инсталирани видеокамери в класните стаи. В първия момент всички се стъписахме и решихме, че това е много сериозна крачка към оправяне на дисциплината в училище.  Но не би, в България всяко чудо е за три дни. Така нареченият Биг Брадър започна да функционира с обратен знак.

Стана въпрос на гордост и геройство да те излъчат на запис в директорския кабинет пред родители как се тъпчеш с пица и кока кола в час по български език, например или се кълчиш в ритъма на чалгата, която явно трещи в ушите ти по едни жици, напук на учителката, която се мъчи да ти разкаже за европейката култура. Това си е твоя работа, ти на никого не пречиш. Ти си дете, но имаш човешко достойнство и тя няма право да ти вика или да те обижда, защото...... веднага ще се оплачеш, ще събереш подписка от целия клас, че учителят нагрубява, че учителят се заяжда, пише несправедливо двойки, че не е компетентен и по-добре за него е да търпи, защото.....

Да ви кажа, тази ситуация в училище ми беше забавна, но само в началото. Вече не ме кефи. Може би е дошло време да се търси изход от това положение. Всъщност започвам да си мисля, че е прав барон Мюнхаузен, че делото по спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Т.е. май трябва да се хванем за косите и да започнем да се само издърпваме от блатото, в което успяхме да затънем още като деца.

Това е едната ми идея, а другата е какво ще правим с блатото. Но за нея, по-нататък.

Ваш Косьо