Отново съм аз, Косьо, по прякор Косерът. Да ви кажа, май не е чак толкова скучно в училище. Могат да се направят много неща. Например, да се ядоса даскалката. Ей, голям кеф, ви казвам. Оня ден брадата и се разтрепери, без малко да заплаче. Ха, ха! В нейния час, аз раздадох по едни хубави карти на момчетата. Точно за една четворка сме. Тя ни прави забележка да спрем. Ние се извиняваме, казваме добре, прибираме картите под чина. Тя започва да предава урока. Ние обаче вадим отново картите и продължаваме играта. Даскалицата ни поглежда умолително, ние се правим, че не я забелязваме.

Тя продължава урока. Ние продължаваме да играем върху масата. Тя се опитва да спре играта. Пише забележка на четиримата в дневника. Ние за момент прекратяваме, но само за момент, моля ви се. Играта започва с нова сила. През това време момичетата на предния чин четат няк`во списание. Учителката говори за няк`ви глаголи. Ей там отпред си правят снимки, топират се, гримират се. Хи,хи! Звънят GSM- ми. Тя се опитва да ни покаже нещо, но не се получава, започва да вика, нищо не се чува. Прави опит да ни надвика. На някой му се пикае, а пък на една и се пие вода. Другите слушат музика. Много яко е, да ви кажа! Супер забавно. Жалко, че удари звънеца! Но ние втория час ще си продължим играта. Дай коз!