Ако бях птица, щях да съм Косер, който живее в дърветата на градския парк. Аз съм млад и красив, имам пъстра окраска. И това не е всичко – имам и вътрешна красота и ум. Необикновен съм, да ви кажа честно, имам големи цели, които в този момент още не мога да осъществя, но знам, че един ден ще успея. Но все пак, аз не съм птица, а един обикновен ученик от езиковата гимназия.

Ей там, в другия край на двора се намират разпръснати моите съученици. Класът ни е разцепен на групи. Вече почти никога не се засичаме на едно място, защото си пречим и не можем да се понасяме. Има едни много шумни, вресливи, има други, потайни и завистливи. Аз съм в групата на калпазаните. Скучно ми е в часовете да ви кажа, затова си измислям разни белички. Ако искам, мога да изпъкна много лесно, но не си струва. Ще ми се подиграват, че съм зубър и се подмазвам. А това съвсем не е моята цел. Сутрин рано, когато трябва да тръгвам за училище, леко се отчайвам, но това се преодолява, след това изпитвам гняв към системата. Бих предпочел да започваме учебните занятия по-късно. Това ранно ставане, та през зимата навън е още нощ и тези 7 – 8 часа на ден в училище. Направо не знам как ще се изкарва и тая година, та тя току-що започна.