Отново съм аз, Косьо, по прякор Косерът. Да ви кажа, май не е чак толкова скучно в училище. Могат да се направят много неща. Например, да се ядоса даскалката. Ей, голям кеф, ви казвам. Оня ден брадата и се разтрепери, без малко да заплаче. Ха, ха! В нейния час, аз раздадох по едни хубави карти на момчетата. Точно за една четворка сме. Тя ни прави забележка да спрем. Ние се извиняваме, казваме добре, прибираме картите под чина. Тя започва да предава урока. Ние обаче вадим отново картите и продължаваме играта. Даскалицата ни поглежда умолително, ние се правим, че не я забелязваме.

Да ви кажа честно, това училище не ми вдъхва надежда. Много народ се опитва да го организира, като почнеш от министерството и стигнеш до самите ученици, че дори и да вземем лелките, които след всяка смяна се опитват да изринат купищата с боклуци, целенасочено произведени от въпросните възпитаници. Преди известно време бяха инсталирани видеокамери в класните стаи. В първия момент всички се стъписахме и решихме, че това е много сериозна крачка към оправяне на дисциплината в училище.  Но не би, в България всяко чудо е за три дни. Така нареченият Биг Брадър започна да функционира с обратен знак.

Бащата май нещо е надушил. Смръщен е, мирише на скандал в къщи. Май класната ме е издала, за отсъствията, макар че й обещах да занеса извинителна бележка. Абе, то голяма скука в това даскало! Мога ли аз да вися там по цял ден! От време на време се изнасям.