|
Аз съм Емо. Вчера за осми път почнах учебната година. Никой не ни пита нас, дали искаме да ходим въобще. Всяка година става все по-зле и по-зле. Пълна тъпня! Даскалите са дигнали ръце от нас. Някои ми приличат на призраци, които влизат безмълвно в час, търпят истеричните писъци и глезотии на момичетата, правят се, че не забелязват момчетата, които играят карти, с нахално покачени върху масите крака. И аз съм там, забил поглед в надраскания, разкривен чин. Тежко ми е, гади ми се, ех, ако бях по-малък щях да заплача!
|
