Ехо! Аз съм Андрей. Извинете, че не бях влизал в сайта толкова дълго време, но то какво ли не се случи от 15 септември до сега. Не можах да отпразнувам рождения си ден, както аз си знам, защото всъщност се озовах сред един чужд клас, на съвсем непознато място. Ние, момчетата, сме едва четирима. Единият само се крие, сякаш са му потънали гемиите, още не мога да разбера кой е. Другият е няк`ъв айляк.

Тоя май не е дошъл в училище, за да се учи. Само от момичетаат се интересува. А то в нашия клас кипри, колкото си искате! Третият, да ви кажа, ми се струва съмнителен: малко дръпнат ми изглежда, оня ден ми се присмя за някаква глупост. Но все пак сме още в началото, може и да греша.

В класа  имаме, представете си 24 момичета, какъв ужас! Има, каквито си пожелаете. И дебели и доста дебелички, и по-яки от мене има, и тънки, и много тънки, има и като чирози изпити направо. Общо взето ме обхваща страх като се приближавам до тези същества. Абе, има нещо, което ме отблъсква от тях. С Косьо седнахем на един чин. По-нататък ще видим.

И две думи за класната, която и сутрин и следобед се напъва да ни налее  в главите новия, супер непознат за нас език.. Абе, бабичка си е, да ви кажа и е много намръщена.

Ще видим. За сега това е от мен.