Здравейте, аз съм Андрей, от 40 дена вече чичо Андрей! Както ви разказах, на тази Коледа получихме подарък цялото семейство - едно бебе, момче. Брат ми стана баща, а аз - чичо. От тогава насам дните започнаха да летят и най-новият член на нашето разрастнало се семейство започна да извисява глас. Но аз го разбирам, единственият му начин да си поиска нещо или да го отхвърли е плачът. Понякога през нощта, когато вече съм заспал, до мен долита неговия глас от съседната стая и ме събужда. Сигурно е гладен или иска вода или пък нещо го боли........Дълго слушам скърцането на люлката, която майка му в просъница люлее...

Едва съм заспал и отново чувам неговия глас. Той ми служи за будилник. Всяка сутрин точно в 6 часа той вече е готов, на линия и иска да бозае. Ставам и аз, оправям се криво-ляво, гледам да не се задържам много в банята и се понасъм към даскалото....

Няма кой да ми обръща вече внимание, всичкото е за бебето!!!

След обяд ходим на занималня, където се упражняваме по езика и се подготвяме за следващия ден. Аз до скоро се подготвях в къщи, не я посещавах, защото там е много шумно, пълно е с момичета, които се гримират, сресват, слушат някаква чалга или просто си губят времето. Госпожата не може да ги спре. И тя вика, вика и ги моли да спрат, но как да надвика 20 кресли?

Ако остана в къщи ще ми дадат да подържа бебето, уж за малко, а то ще мине целият следобяд, ако отида в занималнята ще ми се надуе главата от женските писъци.

Дали да не извикам Емо от нашия клас да поседнем в кръчмата зад училище? Ще отида да го потърся.