Честита Новата 2010 година и от мен - Андрей!

След два дни ще трябва отново да тръгваме на училище. Само като се сетя за него и настроението ми се скапва.

Но, да не мислим за това. Сега искам да ви разкажа за една голяма работа която се случи в къщи на тази нова година и по-точно, за самото събитие, което стана на връх Бъдни вечер.

От както се помня, в моето семейство тези празници са се празнували винаги по един и същи начин: постните ястия на Бъдни вечер, питката в 12 часа с късмета, пожеланията за Честито Рождество Христово, пълнената пуйка и зелевите сърмички на другия ден, Коледата, с постъпателно засилващо се настроение, което на 31 срещу 1 добива еуфорично звучене, а на 1 сутринта, махалото на настроението преминава в другата крайност – на униние и пустота.

Тази година обаче, да ви кажа, се случи нещо невероятно. Не знам дали ви бях споменавал, че у дома сме като в дядовата ръкавица, в нашия случай, става въпрос за апартамента на дядо, но той самият си е избрал стаята, която се намира в приземния етаж, т.е., където са избите на жилището. Всички останали от нашето семейство живеем заедно, на втория етаж в неговия апартамент. Майка ми и баща ми се помещават в спалнята, брат ми и неговата жена, които са младо семейство на няколко месеца, заемат детската стая, аз живея и спя в хола, има още една дневна, където се събираме да ядем, кухненски бокс, баня с вана и тоалетна, която слава богу е самостоятелно помещение.

Та на тазгодишната Бъдни вечер се случи нещо доста неочаквано, но всъщност, най-очакваното нещо в тази нощ, се случи. Случи се Рождество Христово, да ни е честито, роди се син божи, роди се и син в нашето семейство, синът на брат ми и неговата жена, внукът на майка ми и баща ми, правнукът на дядо и моят племеник – Христомир. Какво чудо. Аз станах чичо. Чичо Андрей! Ама, моля ви се, това е много отговорно! От сега нататък трябва да съм номер едно за моя племеник, за моя най-добър приятел..

Така че тази Нова година просрещнахме в АГ клиниката на нашия град и бяхме наистина много щастливи!