|
Днес, 1.09.2010, 4i4ovci-те са на матура по География и Икономика. В нашия град има около 100 човека, които са се „издънили” на изпита през май и сега повтарят.
Аз съм Класната, но днес съм квестор в една от залите на училището, където се провежда матурата. Върнати принудително на вехтите, станали вече неудобни за тях ученически чинове, в момента 4i4ovci-те, горките, направо са „отзяли”. Този доброволно избран от тях предмет за матура, се е превърнал най-неочаквано в „препъни камък” за едни, а за други, направо в „лобното им място”.
В нашата зала 4i40vci-те са от Спортното, а там май географията не е много застъпена и българският правопис изглежда им куца, защото един от зрелостниците ме „застрелва” с въпрос от упор:
|
|
Нещо се обърках - толкова много хора сме в къщи, а пък аз съм сам. Няма с кой да си поговоря, малко поне, всеки бързал за някъде, всеки забъркан в разни проблеми, няма време за мене, няма. Нито майка ми, нито баща ми, нито брат ми, нито дядо е свободен дори; и той е ангажиран с бебето. Не, тук няма свободни хора, робуват те на себе си, или на времето, или на службата - за пари!
|
|
Уговорих се с едно момиче от нашия клас да помага на изпита, че нещо съм я закъсал. Пиша, произнасям, повтарям думи като луд,но нещо не ми влизат в главата. Тя ще седне до мен и ще ми подсказва. Тъй се разбрахме.
|
|
Бащата май нещо е надушил. Смръщен е, мирише на скандал в къщи. Май класната ме е издала, за отсъствията, макар че й обещах да занеса извинителна бележка. Абе, то голяма скука в това даскало! Мога ли аз да вися там по цял ден! От време на време се изнасям.
|
|
И за какво беше това иди си-ела си цяла година? Две думи на езика не мога да обеля. Оня ден имахме посещение от посолството; говорят ни хората на езика, задават ни някои въпроси, а ние, класа, се хилим и пулим, правим се че нещо разбираме; госпожата се черви, подбутва ни да се включим и ние в разговора, ама не би. Това е то, резултата - почти нищо. Хайде, по-скоро да свършва това чудо, че да си ходим.
Това лято смятам да си упражня езика някъде на живо Пък догодина ще видим. Стрували си такова училище?
|
|
 Във времето, когато учениците и още повече учителите гледат как по-набързичко да се доберат до края та учебната година, как час по-скоро да завъртят шестиците, да замажат двойките, да претупат преговора и всички вкупом, през глава, да ударят ключа на класната стая и се втурнат към спасителната ваканция, аз ви казвам: Омръзна ми, не мога повече да търпя положението в училище, писна ми от глупости, писна ми да съм безпомощна, безгласна мижитурка. Всички, които се въртят в тази сфера, би трябвало да ме разберат. Но вече това не ме интересува. Кой каквото си иска да мисли или да не мисли. Аз започвам по същество, по-първия и най-важен въпрос ЗА ДЕТЕТО, най-истинският, най-големият човек! Който иска, нека зареже другите "работи", да остави за малко собствената си персона и насочи, най-накрая, вниманието си към детето, към неговата реалност и се замисли:
|
|
|
герои
