изпразнени души си търся дом във малките сърца на своите тела, но забравят за съдбата на красивите очи на малкото дете загубило следите на своите дедит и чакащо безкрайният поток от бълващи усти, един безмълвен кръстопът от твоите мечти, едно дърво без клони, един мираж превръщащ се в реалност за всеки истински човек за мен за теб за твоите деца очакващи от тебе захарен памук на любовта, мека длан и поглед от самотния поток край град без жители, забравен град, забравен от нас милионите щъкащи по таз земя, милионите, копнеещи от таз земя за работа и страст за дървения храст за малките неща, съдба, живот и празен револвер.....