Седейки с лаптоп в ръка си мисля, че мястото ми сякаш не е тук, сред жизнерадостните малки момиченца и разгорещените в поредния политически спор, възрастни мъже, за миг обаче вниманието ми се насочва към блестящите жаби. Почакай! Това не са обикновени жаби, това са едни месингови животинки, които не спират на плюят вода по цял ден. Те нямат почти нищо общо с живите си събратя освен факта, че приличат на тях по външен вид. До скоро обаче те бяха пресъхнали и не можеха да радват баби и внучета в парка "от Митрополита за Народа" в Стара Загора - Аязмото. За лична реклама или по някакви безкористни причини ( силно се съмнявам, че в нашият свят може да съществува такава алтруистична постъпка) някаква фирма е помогнала с финансови средства, тази наша гордост да добие приличен и радващ окото вид. За тези, които не познават Стара Загора, това е фонтан, който представлява един вид портата на всеки един гражданин към зеления рай, закотвен в заралийското сърце.

Няколко снимки от мястото:

Търсещи уединение и спокойствие, моите съграждани се стремят към тихото ромолящото фонтанче и блестящите на слънцето жабки. Малък остров на спокойствие, на който можеш да забравиш несгодите на отминалия ден и да се потопиш във фонтана от мечти, да се насладиш на доброто съжителство между човешкото дело и зареждащите излъчвания на природния парк. А жабите са четири и са поставени в основния кръг на това красиво съоръжение. Следва кръг от цветя, който придава свежестта и цветността на настроенията, които човек изпитва любувайки се на гледката, а в центъра каменен цвят допълва в пълно съзвучие живописната картина.

Фонтанът е по своите размери скромен и не можа да се мери със своите западноевропейски събратя, но винаги ще бъде в сърцата на старозагорците, пръснати по цялата Земя и ще им напомня за невинността и красотата на нашия роден град!

<и това беше>