Краткия филм за духа на столицата на нашата мила родина ме пренася в една друга реалност. Топлия женски глас и човека ядящ парче пица съставят някак вълшебна комбинация, красива и странно различна. До болка познатите образи и меката, нощна, улична светлина проправят път на едно толкова съкровено чувство на съпричастност към тази общност на мои съграждани, част от тяхната нелека съдба, погълнати от собствените си животи и отдали част от себе си за столичния дух . Усмивки, лудост, радост и тъга, надежда, и най-вече примиреност шепнат тихо по софиийските улици, и с цигарата започнала с цигара и завършва тази приказка реална, за нашите лица!